17.04.2012 тагове: архитектура, балканджии, град априлци, забележителности, къща, марангози, Ново село, резба
Върху възникването и оформянето на Ново село, днес квартал на град Априлци са оказали влияняие някои исторически, географски и социал – икономически фактори. Те естествено дават отражение и върху възрожденската жилищна архитектура на балканджиите.
Планинският релеф се отразява върху вида на махалите и техните къщи. Докато къщите по баирите са разпръснати безразборно, запецвайки се върху по-леко наклонените терени и са най-често отдалечени една от друга, то къщите по речните тераси и реките се редят по протежение на реките или пьгя. Местоположението на махалите, както и количеството и видът на земята около тях, в значителна степен определят поминъка на населението им скотовъдство, земеделие, овощарство, горянсгво или занаятчийство и. търговия. Стопанските постройки се свеждат до плевни и навеси.
Възрожденската архитектура в Новоселския край доста се отличава от архитектурата на другите троянски села. Поминъкът и начинът на живот на новоселци е причина за това. Ново село даже административно е принадлежало към Севлиевска, а не към Ловчанска кааза. Новоселци и най-вече неговите марангозчии и кираджии са пътували често, виждали са много и това дава отражение върху тяхното самочувствие, вида и обзавеждането на къщите им.
Значителна част от възрожденките къщи в Ново село са изгорени от турците при погрома на Априлското въстание през 1876 г. Все пак в по-отдалечените от Центъра махали на Черни връх и в кварталите Острец. Видима и Зла река има все още запазени къщи, строени преди 150-200 г. и те показват каква е била някогашната балканджийска архитектура. Феликс Каниц, пише: „В Ново село къщите са особено характерни. Напомнят нашите алпийски. Главният материал е дърво, от което се прави скелета на къщата с отворите за врати и прозорци, които после се запълват, и накрая е солидният, широко излизащ напред покрив, който завършва с изкусно оформен комин от варовикови плочи. В цялото село не видях остъклени прозорци. За защита служат капаци, движещи се по улеи и железни или дървени решетки. При обрамчването на отворите, които носят етажите, често се среща забележителен усет за орнаментика. В Ново село са се родили такива резбари…, чиито изкуство е направило името им известно до Одрин и по-далече“.
След изгарянето на къщите по време на въстанието в Ново село се прави опит за полутипово строителство. Когато избягалите в планината хора се завръщат, започват бързо възстановяване на изгорените си домове. Някои добри майстори изработват готови сглобяеми скелетни конструкции за цял етаж, в три размера, които монтират върху запазените каменни стени на приземието. От този тип е къщата на Ангелина Попска и ратайската къща в Девическия манастир „Св. Троица“.
Както преди Освобождението, така и след него и центровете на селищата от Новоселската котловина започват да се издигат по-широки, по-високи и по-удобни къщи. Приземният етаж почти изцяло е закопан в земята. Първияят етаж се ползува само за работилница, дюкян или кръчма, а вторият – за живеене. Увеличава се и броят на стаите, в които се влиза през коридор. Откъм улицата на горния етаж се оставя балкон. Постепенно дървеният плет се заменя с кирпич и тухли, а тежките каменни плочи – с цигли. Болшинството от хората обаче до 60-те г. на XX в. продължават да живеят в къщи, подобни на възрожденските, но с по-широки и остъклени прозорци. Едва след 60-те г., когато се замогват икономически, хората масова подменят жилищния фонд, като изграждат просторни и светли домове и ги обзавеждат със съвременни мебели.
Варчо Варчев
