Къде се намира връх „Ботев “ и как може да стигнем до него
В средата на Средна Стара планина, в Калоферския дял, като огромен купол се издига връх „Ботев“. Погледнат от подножието му, той прилича на гигански юмрук.
Bpъх Ботев (2376м) е най-високият връх на Стара планина и трети по височина в България – след Мусала в Рила и Вихрен в Пирин.От север го очертават величествените, страховити и омайващи бездни на Северния Джендем. Сред хаос от стръмни зъбери и отвесни скали десетки потоци образуват непрекъснат низ от водопади и пръскала. От юг шеметни отвесни скали опасват вр. Ботев и очертават потайния Южен Джендем. На запад и изток върхът се снижава до двете седловини Дюза и Маринка. По-нататък от двете страни като броеница се редят по-ниски върхове.
След Освобождението на върха започват да идват, макар и плахо, тези, които обичат ненагледните красоти на Стара планина. След време се изкачват метеоролози, които остават да живеят и работят сред бурите на неговата равна поляна. Пред 1942г е изградена третата в България и втора по височина високопланинска метеорологична наблюдателница. Към върха най-кратък е преходът по така наречената Тарзанова пътека, трасирана през 1941г от загиналия по-късно по нея метеоролог и планинар Тодор Божков -Тарзан.
От къде получва името си?
Може би не знаете, че преди това Връх Ботев е имал други две имена: Юмрукчал и Фердинандов връх.
Първото наименование е на турски език и се състои от две съставки: юмрук и чал, което на български език означава съответно пестник (свити пръсти на ръката) и връх. Образното сравнение с пестник е наложено от формата на върха.
През 1888 г. и през 1889 г. цар Фердинанд, заедно с майка си, прекарал по няколко дни в Калофер, докато траела беритбата и варенето на розите. Царят се изкачил на Юмрукчал, където по повод на събитието бил поставен каменен стълб, а върхът наречен Фердинандов. За това се съобщава в спомените на Димо Х. Гендов от Калофер, публикувани в “Сборник на Калоферската дружба”, книжта I, София, 1908 г. Официалното съобщение е направено много по-късно – в “Държавен вестник”, брой 139 от 1942 г.
Това наименование на най-известния връх в Стара планина обаче не получава гражданственост, като в масова употреба остава Юмрукчал.
В началото на Втората световна война на върха е построена метеорологична станция с поставен високо върху каменния й зид метален барелеф на цар Фердинанд. След началото на Втората световна война резултатите от метеорологичните наблюдения редовно биват използвани от немските военновъздушни сили. Ето защо по директива на антихитлеристката коалиция части от партизанския отряд “Васил Левски” нападат станцията. В атаката пада свидна жертва – младият партизанин Неделчо Тонев (Жан) от Калофер.
През юни 1945 г., при един излет с учениците от гимназията в Калофер, на която тогава бях директор, видях, че барелефът на Фердинанд върху каменния зид на метеорологичната станция е повреден от хвърляни по него камъни и че са правени опити за свалянето му.
Помислих си, че би било уместно върхът да има име, което да е неразривно свързано с борбата на народа ни за свобода и независимост. Да се извисява и откроява над останалите имена като самият връх. Като най-подходящо, с местен произход, а и с общонационално значение прецених, че е името на легендарния калоферец, революционер и поет Христо Ботев.
Още на следващия ден отидох в общината при тогавашния кмет на града, художника Димо Сотиров. Споделих с него своята идея за преименуването на върха. Предложих му, ако и той е съгласен, да направи художествен адрес и служебно от името на градската община в Калофер, в чието землище попада върхът, да го изпрати в Регентството. Кметът много се зарадва на моята идея и веднага започна да прави скици на адреса.
Предложението да бъде сменено името на Фердинандов връх беше прието от Регентството, но не във вида, в който общинската власт в Калофер го направи. С указ, отпечатан в “Държавен вестник”, бр. 4 от 1946 г., върхът отново беше наречен Юмрукчал. Това наименование той имаше повече от четири години,, докато с вестник “Известния”, бр. 61 от 1950 г., предложеното от калоферската община име беше официално утвърдено и оттогава върхът носи наименованието “Ботев”.
