Населението тук вярва, че Крали Марко е живял в местността Поленци, а сестра му Мара — на върха. Братът и сестрата живеели в сговор и обич. С една брадва си секли дърва; в едно менче готвели. Когато си насечел дърва Крали Марко, хвърлял брадвата към върха на сестра си, като наготвел, хвърлял менчето, за да си сготви и тя.
Мара била много красива девойка. Приличала на брат си по сила и юначество. Любимо място й бил върхът. Там живеела несмущавана от никого и нищо, радвала се на чудесните простори, които се откривали пред погледа й. През зимата живеела в една пещера, която превърнала със сръчните си ръце в малък дворец — уреден и уютен. Но Мара не обичала да седи затворена и затова всяка сутрин, щом слънцето се показвало на изток, тя излизала от двореца, сядала на скалите и с песни посрещала първите топли слънчеви лъчи. Звънливият й глас огласял планината, ехото се разнасяло до селата Острец и Видима. За хубостта на Мара се говорело наблизо и далеч. Много лични и имотни момци, за да бъдат забелязани от девойката, подбирали големи стада в равнината и ги откарвали на наша по склоновете на планината. Понякога с дни седели край Пръскалото да я чакат да излезе и да я погледат, докато плиска със студена планинска вода лицето си и реши дългите си руси коси. От извора, под челото на днешния връх Ботев, който хората нарекли Марино кладенче, тя наливала вода в стомната си, а в падината Маренка, източно от извора, обичала да си почива.
Крали Марко често седял на острия като конус горист връх Чучул, откъдето оглеждал околността. От тоя връх той се провиквал, за да го чуе сестра му Мара, а силният му глас ехтял като гръмотевица.
Веднъж на трапезата си, дето днес са Маркови трапези край връх Чучул, Марко очаквал да дойде сестра му, та заедно да обядват. Но случило се, че тя закъсняла, както никога дотогава. Той се изкачил на върха и видял, че Мара криволичи с големи крачки и заобикаля многобройните хълмове на Куманица планина. По нейните стъпки тичал Муса Кеседжия. Като видял това, Крали Марко се провикнал със силен глас, изревал на Муса да остави сестра му. Гласът му се понесъл през върхове и долини, затрептели горите, прокънтели скалите, но Муса нищо не чувал — бързал да настигне хубавицата. Разярен, Крали Марко вдигнал боздугана си и със страшна сила го запратил към Муса Кеседжия. Боздуганът префучал над Маркови венци и с гръм и трясък се забил в северозападните разклонения на Куманица планина, пробил я и излязъл от’ другата страна на рида. От силния удар цялата планина се разтърсила, прашен облак се издигнал на огромно кълбо към небето. От този облак паднали едри камъни, чакъл и пръст като градушка. Когато облакът се разчистил, под гребена на планината зейнала Дупката. Муса Кеседжия, като видял това чудо, уплашил се и от страх го разтресла люта, тригодишна треска.
През една бурна пролетна нощ Мара сънувала страшен сън. Уплашила се, събудила се и дочакала будна утринта. Щом грейнало слънцето, тя застанала на върха пред палата си и извикала брат си Крали Марко, да му разкаже съня. Марко нямал време да се качи при нея, та тя започнала да разказва високо и ехото препращало думите й. В това време проходът и високият рид почернели от гъсти турски орди. Рипнал Крали Марко на нозе юнашки, грабнал оръжието си — сабя дипленица и тежка боздугана – и се хвърлил към турците. Размахал раздиплената си дванадесет пъти сабя и сякъл врага, както есенно време зелки се секат из градините. Но колкото сякъл Марко, триж повече турци излизали, бъкали, сякаш из скалите извирали.
Тежка мора нападнала юнака, та седнал да си почине и нови сили да събере в юнашката си снага. Захвърлил сърдито боздугана си, а той отскочил високо и се понесъл далеч и там, дето паднал, направил голяма падина, която хората нарекли Падиша, а високият рид, където Марко се бил с турците, и днес се нарича Турски рът.
Турците, като овладели планинските височини и се изкачили на върха, дето бил дворецът на Мара, възторжено се провикнали: „Мара гиди, Мара гиди“ и оттам останало името на върха — Марагидик.
В народното творчество от Троянско е запазен спомен за Крали Марко като за добър и грижовен стопанин, който се трудел като всеки селянин земеделец. Нивите му се намирали на днешния връх Ботев. Там сял жито, снопите по жетва подреждал на кръстци, дето е сега връх Кръстците, а после ги събирал на едно място, изграждал купни, дето са Голям купен и Малък Купен, вършал ги, дето е местността Маркови хармани, а житото насилвал там, дето е връх Амбарица.
Крали Марко косил сено на Полениците, където и до днес са запазени Маркови откоси, мелел житото във воденица с огромни воденични камъни, хляба си пекъл в своя пещ, дето е днешната Пещ, а заедно със сестра си Мара сядал на обяд и сладки приказки на Маркови трапези.
По времето на Крали Марко планината била пълна с вълци, които свободно шетали из Балкана и се гощавали от многобройните овчи стада. Но през лятото, когато Крали Марко косел сено на Полениците, вълците, щом го подушвали и виждали святкащата му коса, бягали и се криели в гъстата гора Вълчовец. А сеното, което косел и пластел, Крали Марко събирал на върха, който и днес носи името Плевнята.
Легенда за връх Марагидик (Стара Планина)
„Достигнало до нас“ Елена Огнянова
