Жените от Новоселския край в Априлското въстание
При защитата на Ново село от настъпващите турци, жени и деца с колове в ръце застават зад позициите, за да заблудят врага с числеността на реално сражаващите се. В късния следобед на 11 май при сражението под връх „Марагидик“ напорът на настъпващите черкези става неудържим. Тогава жените се включват в боя в подкрепа на сражаващите се мъже.
Не разполагайки с друго оръжие, те започбат да хвърлят намиращите се наблизо камъни. Турците са смутени от този неочакван отпор и към залез слънце устремът им е спрян. В тази битка е съсечена през ръцете съпругата на убития Мирчо Кукенски, която ударила един от черкезите с дебела тояга.
Изключителна смелост проявява девойката Стояна Иванова Драгановска от Ново село. Умело боравейки с пушката и стреляйки срещу приближаващите се черкези, тя прикрива бягащите към махала Маринска новоселци.
В последните дни на въстанието жените също са обречени на смърт и нечувани мъчения. Обект на целенасочено преследване са близките на въстаниците. Майката на комитетския куриер Марин Сяров е жестоко измъчвана и заклана. След жестоката смърт на Кольо Матеев, който изковавал хладно оръжие за въстаниците, Стана, неговата съпруга е откарана при Саадулах ефенди. Подложена е на нечовешки изтезания, за да издаде ръководителите на въстанието. В името на паметта на съпруга си тя издържала мъченията и не предала никого.
Невинни жертви на турските зверства са децата. Убивани, удавяни, изнасилвани, отвличани, те изживяват целия ужас на турските издевателства при потушаване на въстанието.
След отчаяния опит на свещ. Георги Хр. Дългодреев да даде последен отпор на настъпващите към Ново село противници, гиест монахини от Девическия манастир са жестоко изнасилени, убити и изгорени в църквата, а друга починала от раните си. Някои от по-младите, останали живи, са отвлечени и освободени едва след намесата на Следствената консулска комисия.
Някои от измъчените жени запазват учудващо присъствие на духа. Впечатляващ е случаят с убитите край Ново село сестри Цона и Рада Колеви. След съсичането на Цона, Рада намира сили да не моли за пощада, а да кълне убиеца си, че не я заколва отведнъж, а само я мъчи.
