Кв. Видима

Видима е квартал на град Априлци. Той е създаден през 1976 год. по случай 100 годишнината на Новоселското въстание чрез сливането на селата Зла река, Видима, Острец и Ново село. Раз­положен е в Новоселската котловина, която се намира в центъра на България. На юг опира до Старопланинската верига. На запад мощен рид я отделя от долината на р. Черни Осъм. На север границата й се движи по билото на предпланината Черни връх (1199 м), а на изток връх Острец я отделя от землището на с. Кръвеник.

Релефът на котловината е сложен. В продължение на милиони години природните сили са извайвали нейните земни форми. Сега плодородни речни тераси се редуват със заоблени възви­шения, покрити с тучни ливади и овощни градини.

Средната надморска височина на котловината е 600 м. Климатът е умерен. Средната годиш­на температура е малко по-ниска от средногодишната за Северна България. Зимата е значител­но по-мека, а лятото по-прохладно. Валежите са характерни за климат, преходен между конти­нентален и планински. Духат предимно северозападни ветрове. Поради затворения характер на котловината в нея рядко духат бурни ветрове и зиме не могат да се образуват снежни преспи. Повечето от дните са слънчеви и приятни. Облачните дни годишно рядко надхвърлят 30.

През Новоселската котловина протича р. Видима. Тя извира от връх Ботев и се образува от сливането на Лева Видима и Пръскалска река. Слизайки в котловината, тя приема притоците Стърна река, Габровница, Мала река, Острешка река и Зла река. Влива се в р. Росица 4 км южно от Севлиево. Дълга е 68 км, средният й годишен дебит е 4,8 м/сек., а водосборният й басейн е 554 км2.

Откъде носи името си река Видима? По тоя въпрос все още се спори. В книгата си „Топоно- мията на Троянско“ на стр. 28 и 29 проф. Никола Ковачев ни запознава с мненията на четирима български учени. Ст. Младенов твърди, че названието Видима има тракийски произход и означа­ва вода, река. Д. Делчев е на мнение, че Видима означава Брестова река или Брестовица. Според Вл. Георгиев то представлява ж. род на причастието ВИДИМЪ и реката носи името на село Видима, което буквално означава „което добре се вижда“. Б. Симеонов е съгласен, че названието Видима е страдателно причастие, обаче допуска, че то първоначално е дадено на връх и след това е пренесено върху реката.

Самият Н. Ковачев обръща внимание върху факта, че името на реката е първично, а на село­то вторично, тъй като то приема името Видима едва в 1895 год., когато се обособява в отделна административна единица. До тогава се е наричало Сръбската махала и Дюгените. Според него името на реката е свързано с понора „Водните дупки“ в Северния Джендем“. Река Видима, която извира от него, внезапно става „видима“.

Местното население също свързва името на река Видима и село Видима с ж.р. на причастие­то ВИДИМ, изхождайки от следните факти:

– планината е „видима“ от всяко кътче на селото;

– селото е „видимо“ от всички околни възвишения;

– през чистите води по дъното на реката е „видима“ и най-дребната песъчинка.

Водите на р. Видима и притоците и имат голямо стопанско значение. В миналото само в района на с. Видима се движели 26 воденици и 19 стружни. Сега те въртят турбините на ВЕЦ „Видима“. С част от тях е водоснабден Севлиевският край. От изворите на Пенови дупки и Бъдев дял е водоснабден град Априлци и няколко селища по долината на р. Видима.