След усърдния труд през пролетта и лятото есенните народни празници носят успокоение и повече мъдрост. Те обръщат повече внимание на семейството, прозорливостта, вярата в доброто, надеждата.
В Деня на християнското семейство – 21 ноември, всички трябва да се съберат у дома.
Колкото повече хора опитат от хляба, омесен на 24 ноември – Св. Екатерина, толкова по-доволна ще е светицата и ще пази домовете и хората, и най-вече децата от болестта.
На Андреевден невидимо, но сигурно слънцето се обръща към пролет.
Затова и ритуалите целят да осигурят плодородието през идващата година. 14 ноември Свети Филип.
Мратници Църквата почита св. Филип (от гр. „любител на коне”) като един от Христовите апостоли, а народът празнува в чест на кокошата болест мрата, мратиняк, мратинци. Как празнуваме Жертвата на този лош дух, който мори кокошките, е черно пиле или петле.
Мратинячето (жертвата) се коли на прага. Перушината се пази и с нея се кади на лехуса, ако се разболее, лекува се и шемет (световъртеж), кади се при кръвоизлив от носа.
Ако главата и краката на жертвата, завързани с червен конец, се окачват зад вратата, те ще пазят къщата от всякакви лоши магии и зли сили. Магически ритуал за запазване на късмета може да направи домакинята на дома.
Пръска с шепи просо около къщата и нарича: когато душманите съберат всички зърна, тогава и късмета на къщата да превземат. Мратински се наричат нощите от 11 (14) до 21 ноември. Те се смятат дори за по-лоши от Мръсните дни, защото през тях човек може да се разболее от различни болести. На 15 ноември се празнува за болестта Бодеж, дошла от настинка или вятър.
Спазват се всички забрани, отнасящи се до Вълчите празници. Започва коледният пост 21 ноември Въведение – празник на християнското семейство На този ден тригодишната Мария била дадена да служи в църква, както било обещано още преди да се роди.
Семейното ходене на църква на празника символизира влизането на тригодишната Мариам в храма и напомня на бащи и на родителите за задължението им да възпитават духовно своите деца, да възпитават у тях християнски морал и нравственост.
В Деня на християнското семейство всички трябва да се съберат у дома. На предния ден добрият християнин се изповядва и получава прошка. За децата трябва да има специални лакомства на трапезата.
Въобще децата са на почит в този ден. 24 ноември Света Екатерина Света Екатерина (гр. „вечно чиста”) живяла в края на III и началото на IV в. в Александрия.
Родът й бил знатен, царски, тя самата била извънредно красива и образована. Когато я наказали заради вярата (през 305 г.), била само на 18 години. Традиционно св. Екатерина се почита, за да се настрои благосклонно и да отпрати болестта Шарка надалече. „Да ни е на помощ света Екатерина”, казвали старите българи и очаквали светицата да ги закриля. Как празнуваме На съседи и близки, на случайно минаващи, на кръстопът, се раздава бяла погача, намазана с мед или рачел.
Колкото повече опитат от хляба, толкова по-доволна ще е светицата и ще пази домовете и хората, и най-вече децата от болестта. Вярва се, че Шарката обича повече от всичко мед, затова й оставяме от медената погача на прага, за да хапне и да отмине и да не го прекрачва. За същата цел над вратата се оставя медено кравайче. 30 ноември Андреевден Свети апостол Андрей (гр. „мъжествен, храбър”) е първият Христов апостол.
Затова го наричат Първозвани. Счита се за апостол на православните християни, защото той е ръкоположил първия епископ в Цариград – апостол Стахий. Народният празник е свързан с няколко поверия.
Денят се събужда, започва да расте, да едрее.
Затова го наричат и Едрей, Едринден. Нараства едва забележимо, колкото иглен връх или колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно.
Слънцето помръдва колкото „пиле у яйце”. И все пак става по-голям, невидимо, но сигурно се обръща към пролет. Затова и ритуалите целят да осигурят плодородието през идващата година.
Св. Андрей е повелител на мечките.
Вярва се, че на 30 ноември св. Андрей впряга в ралото си вместо вол мечка, затова се празнува Мечкинден в чест на мечката. От този ден тя вече ще поеме към зимното си леговище, ще се отдаде на зимния си сън.
За да я изпратят хората с добро и да не се събужда и напада, хората я изпращат с храна и магически заръки. Празникът в наши дни се отбелязва и като ден за предпазване на мечките от изчезване (с. Белица).
Как празнуваме Вечерта преди празника жените варят в ново гърне жито, царевица, фасул, леща, ечемик, овес.
Нарича се: „Както сварените зърна наедряват, така да наедряват и посевите.”
На сутринта всеки хапва и хвърля по няколко зърна нависоко в комина, да израстат и посевите високи.
За плодовитост се раздава на съседи, хапват и животните, като се подканя с добро: „На ти, бабо Мецо, варен кукуруз, да не ядеш суровия”, или пък: „За теб – варен кукуруз, за нас – здраве и живот.”
Така с магически наричания хората са се надявали да умилостивят животното, да предизвикват доброто в своя дом.
Празнуват невестите. Надяват се да нарастват като деня и семената, да забременяват, да раждат здрави и хубави деца. 4 декември Света Варвара Света Варвара (гр. „чужденка”) живее в края на III век. Заради християнската си вяра е наказана от собствения й баща, който собственоръчно я обезглавява.
Малка кост от мощите на великомъченица Варвара се намира в софийската църква „Свето Преображение” (кв. „Лозенец”). Св. Варвара е покровителка на шарката и всички болести, свързани с обриви, на плодородието и домашните птици.
Тя, заедно със Сава, е сестра на св. Никола и двамата подготвят празника му. Затова казват: „Варвара вари, Сава пече, Никола с голяма лъжица гости гощава.” Вярва се, че Варвара „заварява” болестите, ала още по-опасна е св. Сава, защото ги „разсява” по хората.
Жените и девойките изпълняват ритуалите за празника. И пак те спазват забраните. Където има опасност, болести, вредители и зли същества, нарастват и забраните. Св. Варвара и св. Сава се свързват с грижата за здравето на децата – и двете светици понякога се възприемат като орисници, пряко владеещи съдбата им. 5 декември Савинден Почита се света Сава, но някъде я почитат и като светия. Свързват я със света на болестите и царството на мъртвите.
Боят се от нея, защото „засява” болестите по хората. Празнуват 5 декември в нейна чест, като я умилостивяват с добро отношение и медени питки.
На 5 декември е установена традиция да празнуват Слав и всички производни от него. Присъствието на корен или наставка -слав обикновено в сложните имена като Светослав, Белослав, Воислав и др., вече е основание за поглеждане към този празник. Но значението е водещо.
Ако не е, празникът се ориентира към другото, по-акцентираното значение – например за Любослав е по-приемливо да празнува на 17 септември – Вяра, Надежда и Любов. Как празнуваме Най-важното е да се подготви никулденската трапеза. Отдава се почит на починалите.
Носи се жито на гробищата и се раздава за „Бог да прости”. Какво не бива да се прави За да не им сторят зло Варвара и Сава, жените не работят с остри предмети – ножове, ножици, игли. 6 декември Никулден Никулден е един от най-големите зимни празници с ясно изразен семеен характер.
Посветен е на св. Никола – покровител на моретата, на моряците и рибарите. Светецът е господар на зимата, снега и ледения вятър.
Празникът му е в чест на водната стихия, моретата, реките и езерата. Казват, че на 6 декември всички морски съдове спират във водата в чест на своя повелител Свети Никола, според народа, притежава и несметните богатства на подводния свят – плава със златен кораб, има златна гега, пие от златна чаша, строи черкви и манастири от злато и сребро. Сигурно затова е патрон на банкерите.
Лекува, но може и да причини болести. Помага на девойките да се задомят. Светецът пази не само от природни бедствия, но и от крадци и мошеници. Вярва се, че дом, закрилян от него, е защитен от всякакви посегателства. Закриля сиромасите, несправедливо осъдените, защитава затворниците.
В негова чест празнуват още търговците, воденичарите, ловджиите.
Железарите също го припознават като свой празник. Овчарите го почитат, защото пази стадата им от вълци. Пастирският момент в култа към него обяснява донякъде чудодейните му възможности да стои между световете, да изцелява неизлечимо болни, да подчинява същества от отвъдното на силата си.
Как празнуваме На св. Никола често се посвещава курбан за избегнато опасно премеждие.
Никулден се празнува с обща църковна служба и риба шаран, който е ритуалната жертва на всеки дом. Затова празникът се нарича още Рибни Св. Никола, Мокри Св. Никола, Рибена черква.
Рибарите особено тачат своя патрон. Първата уловена този ден риба се изяжда още на брега. След 6 декември риболовът вече е забранен.
Когато се приготвят шаранът или друга риба с люспи – мряна, платика, люспите не бива да се търкалят по земята и никой не бива да стъпва по тях, за да не го сполети беда. Костите на шарана не се хвърлят – или се изгарят, или се заравят дълбоко в земята.
Хлябът се разчупва от бащата високо над главите – да са високи класовете по нивите. Кръстата кост от главата на рибата се пришива в шапчицата на малките деца, за да ги предпазва от уроки и всякакви лоши магии.
