На това място в махала Боголонта в кв. Острец на град Априлци през периода октомври – декември 1877 година по време на Руско – Турската Освободителна война е прибивавала руска военна част под командването на поручик Александровски за проучване и охрана на Русалийския проход.
След второто освобождение на Ловеч от генерал Имеритински на 03.09.1877 година отрядът на генерал Карцов отбранява Ловеч, като поддържа връзка с отрядите на генералите Гурко и Радецки.
Едновременно с това той организира охраната на Стара планина между Златишкия и Русалийския проход. За целта са създадени няколко укрепени пункта. Генерал Карцов проучва възможността войските му да преминат Балкана на четири места: с.Кнежа – Кърнаре /Троянски проход/; Троянски манастир – Карлово; Шипково – Рахманларе /Розино/ и Ново село – Калофер /Русалийски проход/.
Първите сведения на руските разузнавачи показват, че северните склонове на планината се охраняват от малки турски отреди и от няколкостотин башибозуци и черкези. Опитите им да се спуснат на север към българските села са осуетявани от казаците и български доброволчески чети.
В Новоселския край, в района на бъдещото село Острец, през зимата на 1877 г. е настанена на бивак край махала Боголонта в местността Витанова авлия четвърта рота от отряда на генерал Карцов, командвана от поручик Александровски. Щабът на ротата е настанен в къщата на Витан Христов. Войниците живеят на палатки при тежки условия. Зимата е люта, бушуват снежни бури, но руските войници не се плашат от студа. Нещо повече, за най-голяма изненада на местното население, те се къпят по сред зима в направения от тях вир в близкото дере. Това място и днес се нарича Руската баня. Създават се добри връзки между махлените и руските войници. Руските офицери обясняват, че името на махала Боголонта означава „седалище на бога“.
На 30.10.1877год. се извършва първото разузнаване на Русалийския проход. То се ръководи ог временно командващия I бригада на III пехотна дивизия генерал-майор Дандевил. Той тръгва от Ново село с 2 роти. минава през Острец и потегля към прохода. Спазвайки указанията да действува предпазливо. Дандевил се оттегля обратно. На другия ден той предприема проучване на Троянския проход, придужен от поручик Карлович от топографския корпус, който заснема окомерно прохода.
На 02.11.1877 г. в руската рота в Острец се получават сведения от старшина Афанасиев. че в района на Марагидик има 2 хиляди турци, които се укрепяват и подготвят нападение върху Ново село. Още в 4 часа но другия ден поручик Александровски и старшина Афанасиев повеждат рота войници към върха. Придвижването им е затруднено от дълбокия сняг. Откривайки ги. турците започват безредна стрелба. Поручик Александровски с част от ротата предприема обход по левия фланг и принуждава турците да побягнат. Оказва се, че хе са били само 300 човека. Русите изгарят турските колиби, вземат изоставеното оръжие и се връщат в Острец. Резултатите от това разузнаване дават надежда за успешно преминаване на отряда на генерал Карцов в Южна България през Русалийския проход.
Времето обаче бързо се влошава и условията в планината се променят. След седмица подполковник Сухомлинов командирова Николай Карпов с 20 казаци до Ново село за нова рекогносцировка на Русалийския проход. За водачи в планината той взема шестима местни жители – доброволци. Изкачването към прохода става трудно, тъй като донските коне не са свикнали да се движат по стръмните планински пътеки. След 4 часа път групата стига прохода и се изкачва на връх Марагидик. Денят е слънчев и на север към Новоселската котловина се открива чудна гледка, за която сам Карпов казва: „Никога няма да я забравя“. Но него го интересува южната страна -долината на Тъжа, а тя е забулена в гъста мъгла. На Русалийския проход няма никакви укрепления. Казаците намират само английски сухари.
Преминаването на Русалийския проход, северната страна на който е доста стръмна, при тежките зимни условия според подполковник Сухомлинов ще стане трудно. Невъзможно било да се правят укрепления на южната му страна при настъпилия студ, дълбок сняг, виелици и мъгли. Затова той изпраща своето донесение в щаба с подобно мнение. Отбраната на Русалийския проход е поверена на руската рога в Острец и българи-доброволци. Известни са имената само на двама доброволци – Цоньо Ковашки и Михо Колев. Идеята за преминаване на руските войски през Русалийския проход е отхвърлена от генерал Карцов.
