Национален парк „Централен балкан” е един от трите национални парка в България.
Сред пейзажите паркът съхранява удивителното многообрзие от животни и растения на Средна Стара планина и традициите и поминакът свързани с нея. Неговото опазване е държавна политика, обявен е през 1991 г.
Разположен е на площ от 716 км2 в сърцето на България, обхваща вековни букови гори, просторни била, покрити с тучни пасища и низ от сурови върхове, сред които и най-високият връх Ботев в Стара планина. В него са разположени девет резервата – Стенето, Баотин, Царична, Джендема, Козя стена, Северен Джендем, Стара река, Пеещи скали и Соколна.
Те заемат една трета от площта на Централен балкан. От 2003 г. Централен балкан е сертифициран член на Европейска мрежа от защитени територии PAN Parks, като еталон за качествена дива природа и добро управление, а през 2006 г. е приет във федерация EUROPARC. Той съхранява уникално богатство от горски масиви, растителни и животински масиви. Централен балакан е място предпочитано за отдих сред всички българи, както и любима дестинация на туристи в световен мащаб. В околностите на парка местните хора развиват традиционен поминак и занаяти.
Паркът съдържа част от пет области и територията му попада в девет общини. Най-интересните туристически региони в крайпарковата територия са Тетевен, Троян, Априлци, Габрово, Павел баня, Казанлък, Калофер, Сопот, Копривщица и Пирдоп. Създадени са добри релаксиращи условия в много частни хотели, къщи за почивка, къщи за гости, квартири и комплекси.
Подходящата информация е достъпна, чрез туристически бюра във всеки общински център, туристически сдружения и интернет пространството. Близо 470 км маркирани добре подържани пешеходни туристически маршрути отвеждат посетителя сред чудесата на дивия свят. Информация на входовете в парка и резерватите запознава с него и с правилата за поведение, необходими за приятно и безопасно пребиваване. Национален парк „Централен балак” попада в два екотуристически региона – Юг и Север.
Екотуристическият регион Юг включва ниските планини северно от магистралата София-Пловдив към южните склонове на Централна Стара планина.
Магистралата София – Ябланица определя западните му граници, а главният път между Казанлък и Стара Загора очертава източната му граница. Той обхваща Розавата долина и района на Средна гора – прекрасна култура и историческа зона, в която биоразнообразието не е застрашено. Екорегиона включва части от административните обаласти Пловдив, Пазарджик и Стара Загора.
До двата на най-големи града в България София и Пловдив, има изключитено разнообразие от културни и природни обекти, които са неиндентифицирани като екотуристически ресурски и недоразвити.
Централен за този регион е южният склон на национален парк „Централен балкан” с водосборите на реките Стряма и Тунджа върху южния макросклон на Централна Стара планина. Екотуристическият регион Север включва водосборите на реките върху северния макрослон на централна Стара планина, на север към Дунавската равнина. Западните му граници се определят приблизително от р. Малки Искър, а на изток от Старата река границите на обаласт Велико Търново.
