Паметник на Дядо Фильо Радев – с. Кръвеник

На 6 км от град Априлци в посока град Габрово се намира село Кръвеник център на Априлското въстание през 1876г.

Роден към 1822 година в махала Стар Кръвеник. Женен за  Божа Димова, която го дарява с две дъщери и един син Христо Филев. Чрез труд и търговия Фильо се замогва и добива уважението на съселяните си , които го избират за махлебашия и в продължение на 30 години за „Чорбаджия – мухтар“ – селски кмет. Под негови грижи селото се оформя като център на околните махали, изгражда се училищна сграда и каменна църква „Св. Николай „,

на която е основен дарител с ктиторско изображение на една от стените. В околийския град Севлиево той поддържа връзки с видни търговци и общественици.  Пръв приятел му е турския командир на запасните Саадуллах ефенди.

Но омразата към поробителя била много силна, свързана с убийството на баща му от турци. През 1872 дядо Фильо или чорбаджи Фильо, както го наричали от уважение е посветен в освободителното движение от Апостола Левски, дошъл в Ново село, днес квартал на град Априлци и основал местна съзаклятническа група. Поканен от приятелите си братята Нанко и Кольо Пачникови на заседанието той обещава пред Апостола, че сам ще организира подобна група и в родното си село, казвайки му: „За сега аз съм достатъчен! Гдето върви главата на змията, там ще върви и опашката и“ – т.е. „Гдето е чорбаджията, там ще бъде  и селото„.

И връщайки се в Кръвеник, в освободителното дело той най напред посвещава сина си Христо, свои братовчеди и родственици, помощник кмета и свещеника. Със собствени средства набавя значителна част от оръжието, барута и боеприпасите за готвеното въстание – „бунта“, вземайки заем за „търговия“ 15 хиляди гроша от приятеля си Саадуллах ефенди. Връзките с комитетите в града и селата на околията той поддържа чрез сина си Христо, който е най-близкия му помощник и куриер.

При настъпилия провал в околийския център и залавянето на председателя на Околийския комитет Стефан Пешев, дядо Фильо приема и укрива в Кръвеник избягалите ит града дейци и заедно с тях на общоселско събрание на 1 май 1876 година на връх Бабан, старо хайдушко сборище, обявяват Априлското въстание в селото и Севлиевския край. В продължение на 9 дена той ръководи въстаниците в сраженията на Граднишкия боаз.

След остъплението се укрива в Балкана с намерение да се добере до Сърбия. Случайно открит той бива заловен и обезглавен на старопланинското било от тракийски турци на 17 май 1876г. Главата му през Казанлък е пренесена за разпознаване в Севлиево и хвърлена след това в гириза на затвора. След обесването на сина му Христо , родолюбиви българи я изваждат и поставят в гроба му зад църквата „Света Тройца“. Днес една скромна уличка носи названието „Дядо Фильо“ – име на националнореволюционен деец от общонародна величина.