Паметник на загиналите в Новоселско въстание през 1876г – с.Боазът
Автор на паметника е Митьо Солаков, построен е през 1976г., за 100 годишнината на възстанието. Намира се на пътя между Стария Кръвеник и Боаза.
През бунтовната 1876 година Севлиевският балкан е един от трите центъра на масови въстанически действия, наред със Средногорието и Родопите. На въстание се вдигат трите големи села Батошево, Кръвеник, Ново село и прилежащите им 19 махали. За защитата на трите прохода идват чети и отделни въстаници и от други села – Гъбене, Душево, Столът и Дебнево. На помощ на „Балканската република” идва и се сражава и Габровската чета начело с войводата Цанко Дюстабанов.
Тези събития станали възможни, благодарение на ясното народностно самосъзнание и будния възрожденски дух на населението в Севлиевския край. То не остава встрани от общонародното движение за национално освобождение.
През 1875 година е възстановен Севлиевският таен революционен комитет с председател Стефан Пешев, деловодител Йонко Карагьозов, секретар Сава Хаджиангелов, членове: Никола Дабев, Никола Генев, Иван Преснаков и редица други. Най-важната задача пред Севлиевския комитет била възстановяването на старите и създаването на нови революционни комитети, особено в балканските села с чисто българско население – Гъбене, Батошево, Кръвеник, Ново село.
Поради предателство и последвалите арести, в града не избухва въстание, но на 1 май, недалеч от село Кръвеник, на връх Бабан се събират на общо събрание над 250 души, представители на Севлиевския революционен комитет, на селата и махалите от Централния Балкан. Кметът на селото Фильо Радев Миленов и инструкторът на Окръжния революционен комитет Дончо Фесчиев обявяват началото на въстанието.
Турските власти в Севлиево научават за бунта на непокорните балканджии. Свикано е турското опълчение – башибозук, под командата на Севлиевския каймакамин Саадулах ефенди, а до Търново е изпратена телеграма с искане за редовна войска. От Плевен тръгват 1 500 конни черкези и абази, начело с каймакамина Дели Неджиб.
От 2 до 11 май в полите на Балкана се водят ожесточени боеве за защитата на Батошевския, Граднишкия и Дебневския боази. Последното сражение е под легендарния връх Марагидик. Последователно са превзети, разграбени и опожарени селата Батошево, Кръвеник и Ново село, убити са стотици мъже, жени и деца, а осем от ръководителите на въстанието, начело с председателя на революционния комитет Стефан Пешев са обесени на площада в Севлиево. Признателните потомци издигат на това място през 1894 година Паметник на свободата – един от символите на град Севлиево.
Поклон, дълбок поклон пред паметта на героите от април 1876 година !
Автор на паметника е Митьо Солаков, построен е през 1976г., за 100 годишнината на възстанието. Намира се на пътя между Стария Кръвеник и Боаза.
