Сирни заговезни
Сирни заговезни и Обичаят „Уруглювица“ – Априлци
Седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни се празнува празникът Сирни Заговезни. Празникът и обичаите, свързани с него, са с дълбока традиция, както в българския обреден календар, така и в цикъла от календарни и трудови празници в Троянския край.
Празникът е известен и като ден на прошката. На този ден се събират роднините и младите искат прошка от по-възрастните. Седмицата на Сирните Заговезни се характеризира с паленето на обредни огньове, наричани „уруглювица“ или „уруглица“, като за целта се събират царевична шума, клони, сухи малинови пръчки, кори от черешово дърво, а в по-ново време и автомобилни гуми.
Всички тези материали се носят на високо място извън населения район и се подреждат около висок кол. Огънят се пали само от момчета – ергени и се прескача от всички, за да може всеки да се пречисти от злото. Често момците въртят с криваци над главите си запалени черешови кори, слама или стари гумени цървули.
За празника се прави обредна трапеза – баница, питка, варени яйца, бяла халва с ядки и риба. След вечеря бабата завързва парче сирене или халва в края на червен вълнен конец и разклаща конеца. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето сирене. Обредът се нарича “люшкане” или „амкане“.
Сирни заговезни е празник, с който се поставя началото на най-продължителния пост през годината. Седмицата на Сирните Заговезни се характеризира с паленето на обредни огньове, наричани „уруглювица“, „уруглица“. Огънят се пали от момчета и ергени като за целта се използва „мамуляк“ (слама от царевица) и „черешовина“ (кори от черешово дърво). Запаленият огън се прескача от всички.
Тъй като месните гозби вече са изключени, на софрата се нареждат ястия с риба, баница със сирене, мляко с ориз, сирене, яйца, орехи. Присъства и характерната за празника бяла халва. С нея се изпълнява обичая хамкане. Бабите завързват на една греда на тавана червен вълнен конец, на който е закачено парче от халвата или част от варено яйце. Децата се нареждат в кръг на пода, с ръце отзад и когато бабата разклати конеца, те започват да се надпреварват кой първи ще захапе парчето с уста. После конецът се запалва и по това как гори се гадае за бъдещата реколта. Пепелта от изгорелия конец се запазва за цяр през годината.
Ден за прошка
Днес се почитат с уважение по-възрастните, родителите, кръстника. Преди вечеря се целували ръцете на по-възрастните в семейството и се искала прошка за волните или неволните грешки през годината. Кумците посещавали на Сирни заговезни кръстника си, искали му прошка и му носели халва, вино, ракия и печена кокошка.
Традиционните думи на прошката са „Прости!“ („Прощавай!“), а отговорът е „Простено!!!“ („Простен да си“).
От „хамкането“ до Уруглевиците
Най-голяма радост за децата било „хамкането“ с бяла халва. Халвата се завързвала с конец за тавана, разлюлявала се и всички на трапезата се опитвали да си отхапят от нея, без да я хванат с ръце.
След вечерята се гърмяло с пушки, а децата с бомбички и фишеци, с което се ознаменувал краят на зимата и началото на пролетта. След Сирни Заговезни започва Великият пост Неделята на Сирни заговезни е последният ден преди Великия пост.
В православния календар е Неделя Сиропустна или „неделя на всеопрощението“. На този ден се четат Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви.“ (Мат. 6:15). През тази вечер всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез „ритуала на прошката“, за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята. Великденският пост продължава седем седмици и е най-продължителният и важен постен период в годината, част от подготовката за Великден.