През пролетта на 1895 г. започва изграждането на божия храм. Едни хора вадят и прекарват камъни от м. Габровница и Граднишкия боаз, други секат и дялат греди и мартаци, грети свалят на гръб негасена вар чак от Бъзев дял. И стари, и млади горят от желание час по-скоро да имат своя „черкова“, та за празници, сватби и кръщенета да не бият път до Ново село. Чрез дарения от населението се набират средства за измазването на храма, за направата на олтара и закупуването на икони и свещници. По-заможните люде заплащат на майсторите.
Видимски младежи ходили на печалба в далечна Америка, подаряват на храма сладкогласна камбана. Това са Стефан и Боньо Колеви, Мирчо и Матю Колеви, Трифон Киров Радев, Стоян Горненски, Минко Йонков Тарлев, Христо Илев Шейтанов, Петър Петков Бахлов и Събчо Иеремиев Матев.
В ранното утро на 24 септември 1895 г. тържествен камбанен звън се носи над котловината и съобщава на всички, че в Новоселския край е издигнат още един християнски храм.
В присъствието на местните хора и много гости от съседните села той е осветен тържествено от ловчанския владика. На 26 октомври същата година – Димитровден – за пръв път се празнува селският събор. След службата в храма се съобщава на хората’ че се създава ново село – Видима, което ще носи името на р. Видима. Хората ликуват. Пищят гайди, свирят кавали, вият се кръшни хора край новата черква. Варчо Варчев “Априлци”