Връх Ботев, Стара Планина – маршрути за изкачване

Връх Ботев, Стара Планина – маршрути за изкачване

Връх Ботев (2376 м н.в.) е първенецът на Стара планина и третият по височина планински първенец в България. Разположен е в централната част на Средна Стара планина – Калоферския дял. Огромният купол на връх Ботев от север се очертава от величествените бездни на Северния Джендем. На юг шеметни отвесни скали очертават Южния Джендем. На запад върхът се снижава до седловината между Безименния връх и връх Ботев при заслон „Ботев”, а на изток – до седловината Маринка при едноименния заслон.

Заемайки средищно положение на територията на България и издигайки се високо над околните върхове, връх Ботев предлага неповторими панорами при ясно време към Рила, Пирин, Родопите, Средна гора и Тракийската низина на юг, а на север – Дунавската равнина. На запад се очертава безкрайната верига на старопланински върхове – от Купените до Вежен, а на изток – Русалка и Триглав.

През 1942 г. на върха е изградена третата в България и втора по височина метеорологична наблюдателница. Връх Ботев се намира на територията на Национален парк „Централен Балкан”. През него преминава трасето на Европейския туристически маршрут Е3. Той е под № 3 от 10-те планински първенци и е обект от 100-те национални туристически обекта.

До връх Ботев отвежда 42-километров планински път от гр. Калофер. От всички страни той е „опасан” от туристически хижи, които улесняват достъпа до него, а на връхната му точка е възстановена и приема туристи туристическата спалня „Връх Ботев”. Предлаганите туристически маршрути към връх Ботев са летни.

Маршрут 1: гр. Калофер – хижа „Рай” – връх Ботев.

Този маршрут е най-често използваният за изкачване на връх Ботев от юг, а хижа Рай” е най-близко разположената с бърз и лесен достъп хижа. От гр. Калофер 6-километровото асфалтово шосе отвежда до курортната местност Паниците. От нея се тръгва в северозападна посока по маркираната (син цвят) пътека по стръмен склон през широколистна гора.

Излиза се на вододелно било и по планински път се пресичат няколко речни корита и поляни, продължава се нагоре през гората, с няколко широки серпентини се излиза над нея и след около 10 минути се достига хижа „Рай” (3 часа). От хижа „Рай” се тръгва на запад по широка пътека, пресича се потокът на Райското пръскало и след 10 минути се свива вдясно и нагоре (север) по хребета (зелена маркировка), спускащ се от връх Ботев.

Стръмната пътека се извива вкопана в скалите, минава под скални отвеси, обезопасена на места с опънато стоманено въже. По-нагоре се продължава успоредно на малък поток по стръмен скалист наклон, излиза се на главното било и следвайки стълбовата билна маркировка, се достига връхната точка на връх Ботев (2.30 часа от хижа „Рай”).

Маршрут 2: гр. Априлци (кв. Видима) – хижа „Плевен” – връх Ботев.

От централната част на Априлци се тръгва на юг по асфалтово шосе, преминава се последователно през квартал Видима, край затворената хижа „Видима” и ВЕЦ „Видима” и се достига края на пътя при автопаркинг в местността Мазането (9 км). Тук е долната станция на товарния лифт, който по желание изкачва багажа на туристите до хижа „Плевен”. Започва много стръмно изкачване до хижата.

Маркираната със зелен цвят пътека се изкачва с множество къси завои в стара букова гора по източния склон на рида Бъзов дял и излиза на равно пасище на билото, където наблизо са сградите на ПСС и хижа „Плевен” (1.15 часа от паркинга, близо 3 часа от Априлци). От поляната пред хижата пътеката (зелена маркировка) се изкачва в южна посока по стръмен склон през гората, пресича няколко поляни, излиза от гората, криволичи между скали и излиза на малка наклонена поляна Пещта.

Оттук на изток маршрутът пресича два лавинни улея, преодолява стръмнината над грамадата на връх Купата (1 час от хижа „Плевен”), провира се из камънаците на трети улей и заобикаля стръмен тревист ръб. Предстои още по-стръмно изкачване, а движението трябва да става внимателно над бездните на Дяволска река и река Василковица.

Пътеката завива право на изток, промъква се под стръмните склонове на няколко възвишения и с остър завой на юг изпълзява на седловината между Безименния връх и връх Ботев при заслон „Ботев” (3 часа от хижа „Плевен”). За още 40 минути с много серпентини (червена лентова и стълбова маркировка) в източна посока се достига куполът на връх Ботев (3 часа от хижа „Плевен”).

Маршрут 3: гр. Априлци (кв. Острец) – хижа „Тъжа” – връх Ботев.

От кв. Острец на гр. Априлци се върви по асфалтово шосе (3 км) на юг до разклона на река Рибна към Русалийския проход. Маркировката е жълта лентова. Продължава се в югоизточна посока, като се навлиза в долината на Острешка река по асфалтов, а после и по горски път. Той се изкачва до водослива на два потока, през които минава по мостове. Излиза се на поляна и през гората се достига широк хребет. Със стръмно изкачване се излиза на пътя за Русалийския проход.

Пътеката сече завоите на пътя през гората, а после достига до превала (2.40 часа). Продължава се вляво от хотел „Табите” на юг по пътя и се достига хижа „Тъжа” (3 часа). Тя е най-близкият до връх Ботев туристически обект, разположен на Главното старопланинско било, а маршрутът до върха е част от Е3.

От хижата се излиза до един от началните притоци на река Тъжа и след преминаване на реката започва изкачване по северния склон на рида Русалиите. Върви се през гора, след това се продължава по склона, обрасъл с хвойна и трева. След 1.30 часа се излиза на Русалийската поляна. От нея маркировката води нагоре по вододелното било и преминава южно от връх Юрушка (Овчарска) грамада.

За 30 минути се излиза на седловината между него и връх Параджика. Продължава се по планинско шосе край връх Ушите до седловина Маринка с едноименния заслон.

Следват се извивките на билото, като на няколко места пътеката прекосява планинския път Калофер – връх Ботев. В югозападна посока за 25 минути се достига връх Малкия Юмрук с паметник на загинали планинари. От него с леко изкачване по стълбовата маркировка за още 15 минути се изкачва северният склон на връх Ботев (3.30 часа от хижа „Тъжа”).

До хижа „Тъжа” може да се достигне и от юг – от с. Тъжа. Навлизането на север в планината се улеснява от планинско шосе (19 км), което води до изворната област на река Тъжа в местността Смесите. Маркираната със синя лентова маркировка пътека следи изцяло трасето на пътя, като многократно го пресича. За 2.30 часа се достига до хижа „Русалка”. По-нагоре след около 1.30 часа се достига отклонението от пътя за хижа „Триглав” (4 часа от хижа „Тъжа”).

След около 1 ч. (5 часа) се достига мостът над река Кадемлийска. Продължавайки по пътя, след 20 минути се достига местността Смесите (5.20 часа), а след още 40 минути на запад край хижа „Мандрата” се достига хижа „Тъжа” (6 часа).

Маршрут 4: гр. Карлово – хижа „Васил Левски” – връх Ботев

Тръгва се от центъра на Карлово на север край болницата и по широка наклонена улица се излиза извън града. Широката пътека (синя маркировка) минава между лозя и градини и с два завоя край борова гора излиза на равна скалиста площадка.

Пътеката е срещу течението на Стара река, отначало тя се спуска стръмно към реката, пресича я по бетонен мост и с поредица от къси завои набира височина до достигане изравнителя на ВЕЦ „Карлово” (1.10 часа).

До хижа „Васил Левски” Стара река се пресича по мостове на повече от десет места. Все на север, под сенките на стари дървета, под отвесни скали или през поляни, се стига пред хижа „Хубавец” (2 часа). От хижата се продължава надясно, на североизток, с плавен наклон нагоре. Пътеката пресича на 3-4 места реката, преминава през поляна и през стара букова гора и поредица от вирове извежда пред хижа „Балкански рози” (общо 3 часа).

Маршрутът се прехвърля по западния бряг на реката, изкачва се високо над нея, завива на изток и с по-малък наклон продължава по десния бряг през гората. Пресича се по мостче поток, след 2-3 завоя се заобикаля ниско възвишение в гората и след 40 минути се излиза на поляната пред хижа „Васил Левски” (общо 4 часа).

Маркираната пътека за връх Ботев започва със стръмно изкачване в северна посока с много серпентини през смесена гора. С широка дъга на изток излиза над горския пояс и достига скалисто възвишение (30 минути). Трасето е очертано на изтокюгоизток високо над долинен склон на река, подминава началото на стълбовата маркировка, водеща към главното било, и след него с полегат наклон извежда на равното теме при възловото кръстовище в местността Петолъчката (Дюза) – 1.30 часа.

Тук, на голяма каменна пирамида, са поставени указателни стрелки към връх Ботев, хижа „Рай” и хижа „Равнец”. По маркираната вече със зелен цвят пътека се продължава на североизток през пасища, пресичат се няколко потока, подминава се самотната скална група на връх Побита глава и през изворната област на река Хайдута излиза на седловината пред заслон Ботев (3.30 часа). От заслона за още 40 минути с много серпентини по червената лентова и стълбова маркировка в източна посока се достига масивът на връх Ботев (4.10 часа от хижа „Васил Левски”, 8.10 часа от Карлово).

Маршрут 5: гр. Карлово – хижа „Равнец” – връх Ботев

От Карлово се тръгва в посока изток-североизток (синя маркировка). Отдалеч се вижда просекът по горист склон, който очертава посоката за хижа „Равнец”. Продължава се през малък парк, пресича се Стара река по мост и се тръгва нагоре по стръмен склон над реката, с много серпентини се излиза на просека и след около 1.30 часа пътеката излиза над горския пояс.

Продължава се на север край каменна чешма и край реката се достига хижа „Равнец” (2 часа). От нея се тръгва на североизток по скалист склон, обрасъл с гора. Пътеката (червена маркировка) води на изток към седловината между върховете Кочмара и Равнец, подсича западния склон на връх Кочмара и след 1.30 часа излиза на билото западно от върха.

Тук се отклонява пътека за хижа „Васил Левски” – 1 час. Маршрутът продължава на изток по северния му склон, навлиза в иглолистна гора и след 30 минути излиза на широкия северен тревист склон на връх Равнец. Последователно се пресичат три дълбоко врязани дола и вече в северна посока се достига важното кръстовище Петолъчката (Дюза) – 3 часа от хижа „Равнец”, общо 5 часа.

От Петолъчката се продължава по Маршрут 4 и за около 2.40 часа се достига връх Ботев (общо 7.40 часа) от Карлово.

Маршрут 6: гр. Сопот – хижа „Добрила” – хижа „Васил Левски” – връх Ботев

От гр. Сопот до хижа „Добрила” може да се стигне по два варианта.

1. Седалкова въжена линия. От центъра на Сопот се тръгва на северсеверозапад, за 20 минути се стига при разклон: на север – за манастира „Свети Спас”, а на запад – за долна лифтова станция.

Понастоящем е в експлоатация само първата линия на лифта до местността Почивалото, до която той се изкачва за 20 минути. От горната лифтова станция маркираната (жълт цвят) пътека следи опороен терен и в посока север-северозапад минава през скалистото възвишение Пресечен камък (25 минути). На запад от него е отклонението за хижа „Незабравка”.

От Пресечен камък маркираната пътека минава през пасища и по източния горист склон на връх Добрила извежда на седловината между връх Добрила и връх Левски, където е хижа „Добрила” (общо 1.40 часа с лифта и пеша).

2. Пешеходен преход. Върви се по маршрута, описан от центъра на Сопот до манастира „Свети Спас”. От него маркираната (жълт цвят) пътека навлиза в долината на река Манастирска, достига каменист дол (15 минути), а след това поема по стар път. Той достига лифтовата станция в местността Почивалото, откъдето се продължава по пътеката, описана във вариант 1 (по този вариант до хижа „Добрила” се достига за 4 часа).

От хижа „Добрила” се тръгва на югоизток по синята маркировка през пасища и под развалините на стара мандра се достига заслон Залъмово кладенче. С продължително спускане през няколко дерета пътеката прекосява обширна водосборна област, пресича поток и по скалист терен поема на изток през пасища. С леко слизане се пресича маркираната пътека между хижите „Амбарица” и „Хубавец”, завива се на североизток и се слиза в обширна речна долина.

По-нататък пътеката пресича пасища и достига седловинно понижение. Тук, на североизток, има отклонение на маркираната пътека за хижа „Плевен” (т. нар. Видимска пътека). Маршрутът за хижа „Васил Левски” прекосява обширното пасище Топалица, пресича река и на югоизток навлиза в гора.

Пътеката минава през няколко мочурливи места, прекосява тесен скалист поток и до- вежда до западната страна на хижа „Васил Левски” (4.30 часа). От хижа „Васил Левски” се продължава по Маршрут 4 през местността Петолъчка- та (Дюза) и се излиза на връх Ботев (4.10 часа от хижа „Васил Левски”).

Маршрут 7: гр. Сопот – хижа „Добрила” – Купените – връх Ботев.

Маршрутът е с повишена трудност и е по възможностите на добре подготвени туристи. От Сопот до хижа „Добрила” се достига по един от двата варианта, описани в Маршрут 6. От хижа „Добрила” се тръгва на североизток по червената лентова маркировка на Е3 и маркировъчните стълбове с продължително изкачване през рядка иглолистна гора, а след това по откритите тревисти склонове на връх Левски (Амбарица). С ново спускане се достига седловината Платнешки ярове (1.50 часа). През нея преминава маркираната пътека от хижа „Амбарица” на север (1.30 часа) до хижа „Хубавец” на юг (2.30 часа). Продължава се с изкачване по западния ръб на връх Малък Купен.

Той се стеснява и изостря, а лятната пътека подсича върховата му част и се спуска към високата седловина между него и връх Голям Купен (3 часа), на чийто западен и източен склон са монтирани стоманеновъжени парапети. Слиза се на по-равно място и се продължава през острите скални зъбери, процепи и корнизи на Малкия и Големия Кръстец.

След тях се достига малък процеп, през който минава маркираната пътека (4.45 часа) между хижите „Васил Левски” на юг и „Плевен” на север (т.нар. Видимска пътека). Следва изкачване на скалната грамада на връх Костенурката, слиза се до малко равно място, а след това се преодолява стръмният западен склон на връх Жълтец (6 часа).

Все в източна посока за 30 минути се изкачват Млечният чал и Безименният връх, кият до връх Ботев туристически обект, разположен на Главното старопланинско било, а маршрутът до върха е част от Е3. От хижата се излиза до един от началните притоци на река Тъжа и след преминаване на реката започва изкачване по северния склон на рида Русалиите. Върви се през гора, след това се продължава по склона, обрасъл с хвойна и трева.

След 1.30 часа се излиза на Русалийската поляна. От нея маркировката води нагоре по вододелното било и преминава южно от връх Юрушка (Овчарска) грамада. За 30 минути се излиза на седловината между него и връх Параджика.

Продължава се по планинско шосе край връх Ушите до седловина Маринка с едноименния заслон. Следват се извивките на билото, като на няколко места пътеката прекосява планинския път Калофер – връх Ботев. В югозападна посока за 25 минути се достига връх Малкия Юмрук с паметник на загинали планинари. От него с леко изкачване по стълбовата маркировка за още 15 минути се изкачва северният склон на връх Ботев (3.30 часа от хижа „Тъжа”).

До хижа „Тъжа” може да се достигне и от юг – от с. Тъжа. Навлизането на север в планината се улеснява от планинско шосе (19 км), което води до изворната област на река Тъжа в местността Смесите. Маркираната със синя лентова маркировка пътека следи изцяло трасето на пътя, като многократно го пресича. За 2.30 часа се достига до хижа „Русалка”.

По-нагоре след около 1.30 часа се достига отклонението от пътя за хижа „Триглав” (4 часа от хижа „Тъжа”). След около 1 ч. (5 часа) се достига мостът над река Кадемлийска. Продължавайки по пътя, след 20 минути се достига местността Смесите (5.20 часа), а след още 40 минути на запад край хижа „Мандрата” се достига хижа „Тъжа” (6 часа).

автор Йордан Йорданов,
експерт в БТС