За Априлци

За Априлци

Град Априлци се състои от четири квартала /бивши села/ . Това са Ново село /известен също като кв. Центъра/ , Видима, Зла Река и Острец.

Община Априлци се намира на 200 км от София, на около 600-650 м н.в. Град Априлци е разположен в сърцето на България, сред живописна долина, сгушена в северните склонове на Старопланинската верига. Намира се на 60 км от областния град Ловеч и на 210 км от столицата София. Градът е климатичен планински курорт, който предоставя чудесни възможности за отдих, туризъм, риболов, планинско колоездене, конна езда и др.

Априлци е разпръснал кокетните си къщи с китни градини в приказно красива котловина, в подножието на връх Мара гидик, чиито алпийски силует се откроява високо в небето, в непосредствена близост до първенеца на Стара планина връх Ботев /2376 м./ В подножието на тези „колоси“ се редуват сенчести гористи склонове и изпъстрени с цветя и диворастящи билки ливади, а край тях в сложна плетеница криволичат меандрите на три реки – Острешка, Видимска и Зла река.

Първите жители на Априлци са най-вече преселници от Търновския край-непокорни болярски родове или бежанци след турското нашествие. Но тези земи са обитавани столетия по-рано – за това свидетелстват останките от тракийски укрепителен пункт при входа на Русалийския проход.

Тук, още през 1812г. е открито килийно училище, а през 1850г. – светско такова. През 1872г. Левски основава таен революционен комитет. През 1976 г., в чест на 100 годишнината от Априлската епопея, признателни наследници създават днешния град Априлци от 4 села – Ново село,Острец, Видима и Зла река.

През последните години Априлци постепенно се превръща в привлекателен планински курорт с обновена почивна база, нови частни хотели и ресторанти, модерни увеселителни заведения, няколко басейна. Априлци предлага на своите гости възможности за риболов, алпинизъм, езда, колоездене, плуване, тенис, ски, безброй туристически маршрути и богата ловна база, очарователни места за пикници и плаж по речните брегове.

В околностите на Априлци се намират едни от най-популярните туристически маршрути, едни от най-красивите резервати и едни от най-старите християнски светилища. Благодарение на комбинацията от живописни хълмове, предизвикателни планински върхове, плодородни ливади, широколистни, иглолистни, алпийски гори и пенливи реки, Априлци се е утвърдил като добре устроен курортен център, в който почивката е не само пълноценна, но и здравословна.

Според местни хора въздухът в Априлци е наситен с кислород колкото в Карлови Вари. Няма  потвърждение в Гугъл, но пък тук има вековни букови гори, които са мощен рециклатор на въздуха!

Името на Априлци е свързано с Априлското въстание – Градът е обявен като такъв през 1976 г. – точно 100 години след избухването му. Състои се от 4 бивши села – Ново село, Острец, Видима и Зла река. И макар че населението в момента е около 3000 човека тук има 4 градски площада, 4 читалища, 4 църкви и 1 манастир. Което понякога обърква туристите…

Априлци се намира в просторна котловина, обградена отвсякъде с планински върхове: Ботев – най-високият старопланински връх /2376 м/, вр. Триглав, вр. Купена…Но безспорен фаворит е вр. Марагидик – той е емблемата на града и краси на само туристическите каталози, но и FB профилите на повечето местни жители. Със своята алпийска форма, вековни гори и водопади, ароматни горски плодове и невероятни панорамни гледки Марагидик е като магнит за природолюбителите. В околностите на Априлци има повече от 30 водопада с височина над 20 м, наречени пръскала – Видимското пръскало, Кадемлийското пръскало и др. Тук е и природният резерват Северен Джендем – дива, на места трудно достъпна природа, редки растителни и животински видове, тайнствени пещери…

Край реките има чудесни места за пикници и изворна вода, а речната стихия е създала невероятни места за плажове.

Стотици са горските пътеки, по които целогодишно може да срещнете ентусиазирани туристи – повечето обикалят пеша, някои с коне, мотори, но все по-често с велосипеди!

Част от велопътеките минават покрай  стари махали с необичайни имена – напр. Пипери, Свинова поляна, Паздери, Шоляци, Щърбани….Всички те са разположени в подножието на местния Черни връх. Някога тук са живели стотици семейства, редували се тежък труд с весели празници и седянки – любимо забавление за тогавашните младежи! Постепенно жителите на тези махали се заселили в ниското, край реките…Но и досега наследниците им обичат да посещават тия места – някои са постегнали старите къщи, други идват да засеят градинките на своите прабаби или да налеят вода от чистите планински извори. Природата е щедра и към туристите – на това високо и слънчево място според сезона можете да берете на воля горски ягоди и къпини, сладки сливи, ябълки и круши, шипки и орехи.

 

В Априлци е тихо и спокойно, особено през работните дни. Много от местните младежи учат и работят в големите градове, преди всичко в София. Но се връщат всяка седмица по родните места. Дори си търсят жилища по-близо до Ботевградско шосе – за да пристигнат в петък вечер по-бързо в Априлци. Дори и когато физически са надалеко, част от душата им винаги остава тук – в красивата и  гостоприемна котловина в подножието на Марагидик. Твърди се, че тази магия вече преследва и туристите – дойдат ли празници, настъпят ли жеги в бетонираните градове…за мнозина от тях Априлци е мечтаният оазис!

 

Климат

Климатът на град Априлци е преходен – от умерено-континентален към планински, с ясно изразени четири сезона – живописна зелена пролет, прохладно лято, мека и влажна есен и типична планинска зима. Валежите са над средната за страната норма, а снежната покривка се задържа сравнително по-дълго, което от своя страна прави Априлци изключително подходящ за зимен планински туризъм.

Води
Основни водни артерии на общината са: река Острешка и река Видима, приток на река Росица. Река Видима и притоците й са забранени за риболов в границите на Национален Парк ‘Централен Балкан’ .

Почви
Сивите и кафявите горски почви са основни заради по-голямата надморска височина, където подхранват балканските пасища и гори.

Растителност
Растителността тук в планинските земи е богата и разнообразна. Горската растителност е от дъб, явор, ясен, габър, топола, над 800 метра надморска височина има и обширни букови гори, а над 1500 метра иглолистни.

В природния резерват “Козя стена” може да се намери от защитения вид старопланински еделвайс.

Населението на Априлци се занимават със земеделие още от времето на първите заселници по тези земи. Въпреки разнообразието от отглеждани земеделски култури, богатите и поддържани овощни градини са грижата и гордостта на всеки стопанин тук. Преобладаващите сливови масиви са в основата на прочутата Троянска сливова ракия. Неделима част от овощарството са и ябълковите, крушовите и черешови насъждения, които не са масово застъпени. С трудолюбието си всеки балканджия винаги може да се похвали с добра реколта, но през годините той се отличава със своето майсторство и множество занаяти.

Животни
В животинското разнообразие на троянския балкан можем да отличим: мечка, елен, сърна, дива свиня, дива коза, заек, лисица, яребица, орел – всички типични горски животни.

Достижимост
Град Априлци е в близост до : София-180км, Пловдив-150км, Свищов-145км, Велико Търново-100км, Плевен-70км, Габрово-50км, Карлово-85км, Тетевен-80км, Севлиево-30км, Рибарица-65км, Ловеч-55км, което го прави удобна и леснодостижима дестинация – разписание на автобусите за и от Априлци тук

Икономика
За икономиката на Априлци може да се каже, че продължава традициите и темпа на развитие на старите занаятчийски работилници. На територията на града има множество малки и средни предприятия.
Пазещи самобитността и автентичността на занаятчийството са дървопреработващите предприятия – мебелни фирми, майстори резбари, стругари и частни производители-занаятчии, но също така и производителите на керамика, керамични съдове и сувенири.

Представителите на модерния бизнес в Априлци Днес са хотелиери, рестораньори, туроператори и търговци на едро и дребно, задоволяващи всекидневните нужди на хората и гостите на града. Всички те създават съвременния икономически облик на града.

Личности от град Априлци
Марко Семов

На изток се е възмогнало най-голямото седло в света – няма такъв кон още, нито ездач , който да може да го яхне. На север градът (Априлци ) се отбранява о т е ди н лют в лошо време Черни връх, у който удариха най-напред и най-свирепо куршумите и щиковете на турските пълчища, тръгнали да смачкат първата Българска република на Свободата през 1876 година.

На запад Балканът се отпуска малко да си почине от тежката мисия, която Бог му е отредил за опазването на българщината по тези места. А на юг? За юга тук не се говори. Който иска да го види, идва на място. Идва и трудно отлепя крак да си отиде, защото на юг е Ботев връх. Но той не е сам. Такъв юначага като него сам не седи… Марагидик е полегнала на рамото му – и мечтае ли, легенди ли разправя на минаващите покрай нея туристи – това е отговор само за онези, които имат очи да я видят и уши да чуят приказките.”

Така поетично описва Априлци един от неговите забележителни синове. Перото на родения в някогашното село Видима професор Марко Семов оставя едни от най-точните и изпълнени с безкрайна обич редове, вдъхновени и посветени на свидния бащин край……..

Все стоим „под к рушата на вечната надежда на душите ни, че сега сме зле, но утре…“ Така обясняваше промените и липсата на такива в българското общество и съзнание големият народопсихолог Марко Семов. Той не престана да се вълнува и пише за съдбата на българите, за нещата, които се случваха около него, за местата, които посети. С тази възрожденска будна гражданска съвест е закърмен от любимия му писател – от хроникьора на Априлското въстание Захари Стоянов. А любовта към хората вероятно дължи на родния Балкан. Съдбата го срещна с много интересни хора, изпрати го по различни пътища. Той неизменно търсеше и предизвикваше тези срещи. Заради живеца на любопитството. Същият, който според него помага на българина да оцелее през вековете. Присъща му беше и онази простодушност и човечност, която позволяваше на хората да се обръщат към него с Марко, независимо от многобройните титли пред името му.

Член-кореспондент проф. д-р на филологическите науки МАРКО СЕМОВ е роден на 11 юли 1939 г. в с. Видима, дн. град Априлци, Троянско. Завършва гимназия в Троян и висше икономическо образование в София. Защитава докторат върху „Българския характер в творчеството на Захари Стоянов, Антон Страшимиров и Иван Хаджийски“. Определят го като писател, журналист, учен-народопсихолог и общественик с ярък патриотичен дух.

В продължение на тридесет години работи в национални медии – вестници, радио, телевизия. През 1984 г. излиза пътеписната му книга „За Япония като за Япония“, която остава емблематична за неговото творчество и предизвиква раздразнение в управляващите навремето. Изданието е иззето от книжарниците. Автор е на сценарии за игрални и документални филми. Написал е повече от 50 книги – монографии, романи, есета, сборници с разкази и десетки пътеписи. Сред тях са мащабният труд „Българска народопсихология“, „Добродетелите на българина. Какви ще влезем в новото хилядолетие“ (1999), „Цената“ (2003), „Безкрайни хора“ (2003), „Писма до България: Книга за търпението на българите“ (2004), „Глобализацията и националната съдба“ (2004), „Съседи… и не само…“ (2004), „Китай, какво си всъщност, ти?“ (2005), „Очите“ (2005) и др.

Георги Пашев – летец

Роден на 31 октомври 1901 г. в с. Ново село, Троянско. Потомък на големия новоселски род Пашовци, населяващ и днес едноименна махала в град Априлци.
Георги Йорданов Пашев е български летец. Родоначалник на въздушната фотография в България.
Завършил Военното училище и Авиационно училище, навигаторен курс.
Бил е командир на ято в Ямбол и Стара Загора и командир на орляк в Граф Игнатиево; началник на въздушна школа в Телиш, школа за усъвършенстване и сляпо летене; изтребителна школа в Долна Митрополия и стрелкова школа в Балчик.
Починал през 1996 г.
Георги Пашев е потомък на големия новоселски род Пашовци, населяващ и днес едноименна махала в Априлци.