Църква „Рождество Богородично“
Църква „Рождество Богородично“ се намира в квартал Острец в град Априлци.
Храмов празник : 8 септември – Малка Богородица (Рождество на Пресвета Богородица).
История: Създадена през 1881г.
Първо от Ново село се отделя административно с. Острец и построява черквата „Рождение Богородично“. Ценни сведения за нейното изграждане и освещаване е събрал Григор Банев. Ето какво е проучил той:
Легенди се разказват за създаването на с. Острец.
С положителност се знае, че първите заселници са дошли тук след падането на България под турско иго и най-вече след превземането на крепостите в Градница и Дебнево.
Българитe потърсват убежище в дебрите на Балкана. В подножието на връх Острец по припечните поляни се строят първите колиби на бежанците.
Прииждат все нови и нови заселници и към края на XVI в. къщите в населеното място ще да са се увеличиш лоста, за да бъде обявено от турската власт за „къой“ (село). Първият турски документ, в който се споменава имего Острец, е данъчна книга за събиране на военен данък от 1659г. За разлика от Турски Острец, в нея то е именувано Кичук Остерич (Малък Острец). Колкото и примитивен да е бил тогава животът на хората, те са имали нужда от култово място (храм) и гробища.
Първоначално селището се е намирало под връх Острец в Барбулите в ляво от пътя за мах. Ковачевци, до пресечката с пътя към Чернокожевци.
Гробищата са се намирали в непосредствена близост до пътя. Колко години са се погребвали остречани там, не се знае. но към края на XVIII и началото па XIX в. те вече се погребват в Ново село, единственото село в Новоселската котловина тогава. Там са ходели хората на църква, там са кръщавани, венчавани и опявани.
Все пак в Острец, на местността Кръста, е съществувало черковище, където имало побит голям кръст. Към края на XIX в. поради отдалечеността си черковището е преместено по-близко до махалата. Постепенно хората започват да се разселват край р. Острица (Острешка) и това налага строеж на параклис като тоя в Девическия манастир в Ново село. Той е построен под Чернокожевци.
По-късно тоя параклис е изоставен и хората посещават новоселската църква „Св. Параскева“, като някои треби се извършват в дома на поп Аджи. който се е намирал в местността Дачевото. близо до къщите на Стефан Банков и Петко Аджиев.
В средата на XIX век махала Чакъров камък, наричана тогава „Варуша“. постепенно се оформя като център на бъдещето село Острец с чаршия. с дюкяни и балканци. Тогавашните чорбаджии, кръчмари. търговци и еснафи имат интерес да отбият отиващите неделен ден селяни на пазар в Ново село в своите кръчми, бакалници и работилници, за да търгуват от тях. А това може да стане като се построи черква. Интересите на бедни и богати съвпадат, гьй като с построяването на черква в района ще спести на бедните време и път.
Създава се инициативен комитет за строеж на черква. Той се оглавява от Христо Чернокожев. кой то бил учил при даскал Ботьо Петков в Калофер заедно с Христо Ботев. Христо Чернокожев и Венко Събчев с помощта на свои приятели от Калофер успяват да се доберат до Високата порта в Цариград към 1874-75 г. и вземат берат (разрешение) за строеж на храм.
Училище в Острец е открито още през 1870 г. След известни спорове се определя къде да бъде построен храмът. Мястото за строежа подарява Ради Стоянов, а за гробища – Петко К. Чернокожев. Започва събирането на средства за строежа на храма. Строежът му обаче не започва, тъй като същата година – 1876 г. – избухва въстанието.
В него се включват и доста остречани като Банко Мирчев (Банчито), Мирчо Атанасов (Мишо), Христо Чернокожев, Хаджи КънчоТодоровски и др. Дадени са 15 жертви от Острец. Стотици глави добитък са откарани, десетки къщи са изгорени, други са плячкосвани . На следващата година остречани срещат с хляб и сол руските в войници, които престояват една зима в селището, за да охраняват Русалииски проход по време на Руско-турската освободителна война.
След Освобождението остречани отново започват подготовката за строеж на божия храм. Набавят се строителни материали. Събират се и се прекарват камъни. Камъните за корнизите се докарват чак от Граднишкия боаз. Пясъкът се изкарва от реката. Хората сами горят вар в подножието на Марагидик, на гръб я свалят в селото и я гасят. Дървен материал се доставя от общинската гора, а някои селяни даряват греди и мартаци. Ковачите подаряват пирони.
Баш майсторът на строежа е габровецът уста Минко Петров Георгиев, ученик на Колю Фичето. Друп те майстори също са от габровския край.
През пролетта на 1881 г. строителството на храма започва. Радостта на остречани е голяма. Местните майстори, както и всички селяни,работят безплатно. Кмет по това време е Матю Събчев. Щом покани хората да работят на строежа, те се отзовават веднага. Едни приготвят варов разтвор и го пренасят до майсторите, други дялат греди или камъни, трети
подгатвят скели. Местни каменоделци, оказали ценна помощ на габровските майстори, са Аким Пешев и Цочо Събчев.
След измазването на храма местни занаятчии измайсторяват иконостаса по план, даден от казанлъшкия иконописец Петко Иванов, а новоселските марангои изработват владишкия трон.
През есента на 1881 г. храмът е завършен.
Хората не могат да се нарадват на белия храм, кацнал на хълма сред селото. Понеже не се намира камбана, остречани докарват от с. Свищовска бара метална дъска, останала там от освободителите през войната и я окачват на дървената камбанария.
Всички очакват с трепет празника Малка Богородица, когато храмът ще бъде осветен. В ранното утро на 8 септември 1881 г. из Новоселската котловина отекват медните звуци на клепалото. От очите на млади и стари рукват сълзи от радост. Към храма заприиждат хора от селото и гости от съседните села. Храмът и дворът му са препълнени от народ. Започва тържественото освещаване на храма. То се извършва от търновския митрополит Климент (известния възрожденец и писател Васил Друмев).