Географските имена в Троянско
Отгдавна са ме привличали географските имена от Троянския край заради тяхното богатство, разнообразие и ярка географска образност. При многократните ми пътувания из Троян и Троянско съм издирил повече от 600 най-разнообразни географски имена. В настоящата кратка студия ще се опитам да ги класифицирам в следните групи:
1) имена във връзка с геоморфоложката структура и облика на земноповърхните форми;
2) имена във връзка с хидрологията;
3) имена във връзка с растителния свят;
4) имена от животинския свят;
5) исторически и легендарни имена;
6) селищни имена.
Имена във връзка с геоморфоложката структура на земеповърхните форми
Троянският край заема части от Главната Старопланинска верига и от предбалкана. Тук рефелът е богато нарязан от горното течение на реките Осъм (Черни и Бели Осъм) и Видима и многобройните им притоци. Това дава отражение върху географските имена.
Широко са застъпени имената, които са във връзка със стръмния откос на билото на Троянския балкан, като Стената, Бялата стена, Козя стена (1670 м.), Ниските стени, Стенито и др.
Имената на много върхове идват от тяхната типична форма, например Големият Купен, Малкият Купен, Кръстците — все по билото на Стара планина или пък по склоновете и за равненостите, като Горни и Долни Полянци, Чашката (1049 г.) в изворната област Суха река, Острата могила (951 м.).
Редица други върхове носят имена на някои специфични техни белези, например Ветрилницата (1159 г.) на юг от Троян, поради силните ветрове, в. Черни (1199 м.) заради трудната му достъпност и т. н. Някои върхове носят името си от някогашните селища край тях или от крепостите по тях, например Градът (1231 м.) на СЗ от с. Шипково, Турлата (1297 м) и Малка Турла (1195 м.) в изворната област на р. Ръждавец, Турлата (489 м.) край гр. Троян.
Много често се срещат имена с „дял“ и „рът“, което означава част от планината или Предбалкана, например Сергюв дял, Дебелият рът, Крушков рът и т. н. Други имена са свързани със седловините и минаващите през тях пътеки — например Предел, Пресляпа (З от Троян). Драгнюв преслап, по р. Рибна при Острец, Маркови порти (1345 м.) недалеч от Троянския проход и др.
Лесно измивните мергели на много места са отнасяни от реките и се образуват негативни форми, които местното население нарича „трап“, например Горно Трапе, Долно Трапе край Троян, местност Койнов трап край с. Орешака, Пеньов трап, Гергев трап и други.
Многобройните меандри по реките и особено по р. Бели Осъм народът нарича Лъгът или Лъга, например Кнежки лъг, като е запазил старата славянска форма.
В Троянско изобилствуват уединени земноповърхни форми, дело на ерозията, които стърчат над околния релеф и народът ги е нарекъл могила или могилата — например Студената могила (1156 м, над Зюмбюлски дол), Стойкова морила (1007 м. Ю от Терзийско), Високата могила (1011 м.) край Г. Рибня, Язова могила и други. На запад и северозапад от Троян са Крастава, Попена и Топалска могила.
Имена във връзка с хидрологията
Релефните и геоложко-петрографските условия са определили развитието на сравнително гъста речна мрежа и то на реки и потоци с голям наклон Ето защо имената на много реки показват техните особености. например Кривинишка. Пръскалска, Зла река. Зли дол и Белият дол — ппитоци на р. Ръждавипа, Велики дол — по ,р. Черни Осъм и т. н.
Някои речни имена спооед професор А. Иширков са във връзка с наличието на пътищата по тях. например Бели Осъм. Белият дол. Пътни дол, а други поради липсата на пътища са „черни“, например Черни Осъм и др.
Рибното богатство на реките е определило името на реките Малка Рибня и Горна Рибня — притоци на р. Бели Осъм и на р. Рибня, приток на р Острецка.
Хубави славянски имена имат реките Видима, Стърна (някога Стръмна), Водилата, Дъскотина, Сухата — при с Коман и други.
Имена във връзка с растителния свят
Почти 25% от Троянския край е зает е хубави гори, а не са малко и площите, заети от нискостъблени гори и пасища. Последните са типични за билната част на Предбалкана. Най-типични от тази група са многобройните, имена свързани с някогашните или сегашни букови гори, например в. Букова глава (743 м.) СЗ от Троян, рида Голям Буковик, в. Букова могила (1195 м.) над р. Иваншница по Черни Осъм и др. Някои имена напомнят някогашни иглолистни гори, например в. Елов рът, а други в. Липов рът, в. Лешникичур, в. Глоговец (1207 м.), в. Крушака (1008 м.), в. Търнето (501 м.), м. Габровница (по р. Видима), с. с. Горно и Долно Шипково и т. н.
Изобилните имена като на м. Ливадките, м. Попова ливада, м. Ливадето (източно от Троян) и други говорят за обширните ливади по терасите на р. Видима и реките Бели и Черни Осъм.
Все с растителния свят са свързани и имената на с. Орешака, с. Дъбрава, м. Зеленика. м. Малиново, м. Ичеменяк и други.
Имена от животинския свят
Много богатият в миналото на гори Троянски край, както и богатите възможности за лов, овцевъдство, козевъдство и говедовъдство са се отразили и в географските имена. Изобилствуват имена като Говежди рът, Говежда река, Конски рът. Конска поляна и други. Много са имената, в основата на които е ловуването на диви кози, например в. Козя стена, м. Кози дял, м. Кози брод край Амбарица (сега в. Левски); или мечки, например реките Малка мечка и Голям мечи дол, притоци на р. Кнежа, р. Мечата усойна, м. Мечи рът край Троян и др.
За богатия някога улов в Стара планина говори и именто на м. Кошутината, рида Дивеч и др.
С отглеждане на свини и ловуването на диви свини трябва да се свържат имената Свиновете по р. Видима, м. Свинова поляна, местността Свински дол. Някои имена свидетелстват за изобилен птичи свят, например м. Врабците – Ю от Скандалото, С. Врабево и т.н. Не липсват имена и като на в. Миша поляна (1291 м.) над р. Зеленика, Вълкашиново, Вълково гумно, Лиси трап, Орловица и други.
Исторически и легендарни имена
Във връзка със старото славянско обществено устройство са имена на с. Кнежа (сега Балканец) и на м. Кнежки лъг. 3а характера на земевладението в миналото сочи името на м. Чифлика от с. Бели Осъм. Името Беклемето (1263 м.) във връзка със стражницата, която е пазила прохода. За исторически събития говорят имена като връх Бойниш (1161 м.), м. Гробът, в. Петков гроб, м. Жидов дол край Черни Осъм, м. Юрушка грамада — от някогашни овчари юруци и други.
Троянската Стара планина от Маркова ливада на запад до Кръстците на изток е свързала топонимията си с предалия и легенди за прославения народен герой Крали Марко. Народът разказва, че в Маркова ливада той е косил сеното си, в местността Жална и край река Жална е жалил за похитената от турците си сестра Мара, на Марковите трапези е събирал дружината си, през Маркови порти е минавал със свитата си, в причудливата местност Дупката той е направил пробив с боздугана си, на връх Амбарица (сега връх Левски) е бил хамбарът му, в м. Кръстците е събирал Купените, а в езерото под връх Големия Купен е поил своя кон Шарколия.
Селищни имена
В Троянско те са много характерни. Свързани са преди всичко с възникването на селищата (села и колиби или махали). Преобладават родовите имена например м. Стоилковци, с. Нешковци, м. Калчовска, м. Миревска. м. Миховска, с. Колибето (сега с. Черни Осъм), м. Мутевска. Редица имена на села и колиби напомнят някои родови особености, например м. Кратунковци, м. Друсляци, м. Семковци, м. Крантовци. м. Катилска, м. Курулезите, м. Манафите, м. Деливладци, м. Хитровското и други.
Значителен брой селищни имена са свързани непосредствено с икономическия живот на населението, например м. Касапите от с. Острец, м. Катранджийска от с. Белиш, със същото име махала и в с. Орешка, м. Кованджиите от с. Велчево, с. Терзийско и м. Терзийска от с. Старо село (сега Съево). с. Грънчар и други.
В Троянско преобладават българските географски имена и съвсем рядко се срещат турски и то само за няколко колибарски селища, като махала Балабанското, м. Касъмска, м. Узунска и то повече с характерните особености на населението. Например м. Хасъмска означава Роднинска махала, махала на сродници. Във връзка с овчарския живот на влашко население из Троянско са останали имената на махалите Горно Влаховска и Долно Влаховска и м. Влашка.
Името на м. Бошняшка може би трябва да се свърже с името на средновековни рудари от Босна.
Интересно е, че в Троянско са запазени много добре сборните селищни имена, например с. Велчево обхваща 17 махали, с. Патрешко 4 махали, с. Острец 8 махали, с. Орешак 9, Ново село 3, с. Черни Осъм 10 и др.
Кратката класификация на географските имена в Троянско, която направихме, може да има практическо значение. Тя показва голямата връзка между природата и човека в неговата конкретна трудова дейност през вековете. Освен това тя може да подпомогне научната работа на географа, егнограФа. историка, лингвиста, топографа, туриста и редица други специалисти.
Автор: проф. Игнат ПЕНКОВ
Източник: сп. Турист, 1967 г., кн. 12, с. 5-6.
