Особено голямо значение за развитието на земеделието има почвеното богатство. За общината са характерни преди всичко кафяви горски и планинско-ливадни почви. За планинско-ливадните почви бонитният бал е 60-75. Хумусният им хоризонт е 40 -60 см. Почвената реакция е слобо кисела до неутрална за повърхностния хоризонт и алкална за долините. Съдържанието на хумус е 2-3 %. Сивите горски почви са с бонитен бал 70-80. Те са образувани под широколистна (главно дъб, бук, габър, липа) и иглолистна дървесна растителност. Почвообразуващите скали са разнообразни (глини, мергели, льос и др.).

По механичен състав почвите са песъчливо-глинести. Хумусът в горния слой е 1-2 % и постепенно намалява в дълбочина. Реакцията на почвите е слабо кисела. Плодородието им е добро. Подходящи са за редица култури – преди всичко трайни насаждения и ливади. Част от тях са подходящи за различни земеделски култури. В тази връзка една от специфичните цели, която се поставя пред общината, е да развие пазарноориентирано и конкурентноспособно растениевъдство.

Очертава се тенденцията част от земеделските земи да остават необработваеми и неизползваеми. Наличието на подходящи места за пашуване на селскостопанските животни и селскостопански земи за производство на сено и редица други предпоставки дават възможност за развитие на пазарноориентирано и конкурентноспособно животновъдство. На територията на общината и на Национален парк “Централен Балкан” има значителни по своите размери високопланински пасища.

Поради намаления брой селскостопански животни намалява пашуването в тях, което влияе негативно върху тревната растителност на територия им. Намаленият брой селскостопански животни намалява необходимостта от производство на сено, а производството за