Народна метеорология

Народната метеорология включва прогнози за времето, които са основани на традиционните познания и наблюдения върху движението на небесните тела, атмосферните явления, поведението на животните, състоянието на дървета и растения. В тях е синтезиран многовековният трудов опит на селския стопанин и обикновено те се предават от поколение на поколение като потвърдено от практиката познание. Наблюденията върху явленията в природата и връзката между тях са свързани с народните предсказания и вярвания, които от своя страна имат връзка със селскостопанската работа през годината, като определят благоприятни и неблагоприятни моменти за тази работа. Поради това в народните метеорологични прогнози преобладава рационалното ядро над ирационалните практики магия, суеверия, които отмират твърде рано.

Съществуват предсказания, които не произлизат от непосредствени наблюдения на връзките в природата и следствията от тях. Тази група е представена например от гаданията за бъдещата реколта, по-голяма част от които произтичат от идеята за определящата роля на началото: началото на годината, началото на отделен сезон, началото на седмицата и т. н.
Предсказанията и прогнозите за характера на времето могат да бъдат класифицирани и по своята продължителност. Така те биват дългосрочни, тоест за една седмица, за четиридесет дни, за един месец или за цял сезон, като това са предимно прогнози за здраве и благополучие. Краткосрочните прогнози пък обхващат един или няколко дни.
Народните прогнози за характера на времето могат да се групират и според това, за какво се отнасят те: за климата, за температурата на въздуха, за валежите, за засушаване и т. н..

Признаците, по които се прогнозира характерът на времето, са различни, като един от най-срещаните е по определени годишни периоди, по сезони, по месеци.

“ЯНУАРИ
Ако има дебел сняг през януари, ще има голямо плодородие през годината, а ако е суха зимата .без сняг), годината ще е неплодородна. – Кишав януари, година без плод, а от топъл януари, да те пази Бог: – Ако около Нова година вали сняг или е облачно времето, годината ще е плодородна. – Замръзне ли на Богоявление кръстът и китката на попа като ръси, това е знак, че годината ще бъде здрава и плодородна.

ФЕВРУАРИ
Топлият вятър кога вее през февруари, овощията се излъгват и повреждат. – Ако има скреж по дърветата през февруари, посевите ще са добри през годината. – Ако на „Тримата Трифоновци” (14, 15 и 16 февруари) вали сняг или дъжд, годината ще е плодородна. (Във Варненско съществува обратното правило – плодородие, ако времето е ясно). – Да не ме е срам от батя – голям сечко (януари), казал малък сечко (февруари), бих направил щото гърнето на огъня да ври от едната страна, а от другата да замръзва.

МАРТ
Времето през март е като малко дете. – Слънцето през март има зъби. – Кога има суша през март посевите биват добри, а кога е дъждовно ще има трева и цветя, а слаба храна. – Сух март – мокър април, облачен май – плодородие без край. (Съществуват и противни правила). – Кога през март вали сняг, а през април дъжд, годината бива плодородна. – Гръмотевицата през март показва плодородие.

АПРИЛ
Сух април, гладна година; тих април, лят май. – Ако априлските утрини са студени, плодородието на житата ще е добро. – Кога има много мъгла през април, плодовете, цветята и зеленчукът се повреждат. – Кукувицата почва да кука на Благовец .7 април). – На Благовец топлото излиза над земята.

МАЙ
Дъждовен май, плодородие без края. – Майски дъждове, плащат дългове. – Ако южният вятър се появи през май, сеитбите щели да са много добри. Майска роса всичко наросява, майска слана, всичко покосява. – Хладен май и студен юни на орача не понасят. – Кога е влажно и дъждовно през май, юни и юли, лозята дават много плодородие и добро грозде. – Геоггьовския дъжд цена няма. – Георгьовски дъжд, най-малката капка най-голяма жълтица става.

ЮНИ
Кога времето през юни е топло и дъждовно, храните биват добри. – Ако през май и юни се вдигат вихрушки или пък е студено сутрин, ще има суша. – Кога дойде Елисей (27 (юни), вече просо не сей. – Ако кукувицата остане да кука и след Еньовден, това значи, че зимата ще захване късно и ще бъде мека. (Съществуват и противоречиви на това правила).

ЮЛИ
Много дъждове през юли на всичко вредят. – Кукувицата кога кука около Петровден (12 юли), е на добра зима. – Ако след Петровден дюлите повторно се разцъфтят, зимата ще е много студена. – на 28, 29 и 30 юли настъпват „горещниците” (Пърлика, Чурлика, и Св. Марина). – колкото са по-горещи горещниците, толкова по-лята ще е зимата.

АВГУСТ
Сух август, сухи бъчви, дъждовен август, пълни бъчви. – Ако прогърми около Илинден (2 август), овощията ще се повредят, а орехите и лешниците ще бъдат шупливи. – Св. Пантелей (9 август) е наречен Пантелей пътник (Щъркелите се събират да си отиват). – Кога щъркелите си отиват преди Макавей (14 август), зимата бива люта, дълга и с дебели снегове, а кога си отиват след Макавей, зимата бива лека и без снегове. – До голяма Богородица (28 август) с прах, а от малка Богородица (21 септември) с кал. – От Богородица на там топлото бяга у гората.

СЕПТЕМВРИ
Сух септември, мокър октомври орача разсмиват, а лозаря разплакват. – На Св. Симеон (14 септември) престават да доят овците. – Лястовиците събират децата си на малка Богородица и ги учат да летят, защото ще отиват на дълъг път. – На Кръстовден (27 септември) снеми ралото, по Петровден го дигни. – Около Кръстовден ако вали, следната година ще е доста плодородна.

ОКТОМВРИ
Кишовен кога е октомври, зимните посеви стават много добри. – Кога духне южен вятър през октомври, сняг щяло да вали. – Листата на дърветата ако не окапят до Петковден, не щяло да има зла зима. – Кога зимнина се сее между Петковден и Димитровден, жъне се бурен.

НОЕМВРИ
Слаба зима през месеците ноември и декември предвещава неплодородие на есенните посеви. – Ако Димитровден (8 ноември) не падне дъжд за да бъдат поорани и посени нивите, то през следващата година нямало да има берекет. – От Димитровден 40 дена нататък трае сиромашкото лято. – Ако около Св. Арахангел (21 ноември) падне слана, зелето ще е добро.

ДЕКЕМВРИ
Като падне много сняг през декемврий, зимата бива плодовита. – Ако през декември птиците се къпят във водата, зимата ще бъде голяма. – От Андреевден (13 декември) денът наедрява колкото кукурузено зърно (в действителност денът започва да расте 9 дена по-късно – от 22 декември, началото на астрономичната зима). – Никулден (19 декември), днес му е денът, утре му е снегът – Свети Никола белобрад.

ГОДИНАТА
Кишовна година – пълна мешина; сушава година – празна мешина. Снежна година, плодородна година. Подир гладна, иде и сита година. Подир мрачна и студена иде ясна и топла година.

Селският стопанин вярва, че на всеки осемнадесет (а някъде на всеки 28) години характерът на времето се повтаря по отношение на честотата и обилността на валежите, по отношение на температурата и на плодородието. Казват, че подир мрачна и студена година иде топла, а след неплодородна и гладна година идва сита. Повсеместно е разпространена и вярата, че на определени месеци, дори на точни дати, ако падне сняг, то лятото ще бъде дъждовно, а ако ли пък зимата е суха и мразовита, то и лятото ще бъде сухо, без валежи. Ако лятото е много горещо, това предвещава студена зима, а ако то е дъждовно, през зимата ще падне много сняг. Топла зима без сняг ще доведе до много плодородна година.
Вярва се още, че горещо лято води след себе си лоша и сурова зима, а хладно лято ще бъде последвано от мека зима. Ако през лятото утрините са студени, очаква се суша, а ако пролетта е мъглива, то лятото ще е дъждовно. Студена есен е знак за голям берекет и т. н.

За причините за смяната на характера на времето има много народни приказки. В една от тях се разказва за това, как Баба Марта се оженила за Април, хубав момък, който обаче винаги ходел много лошо обут и кален. Зарази това, когато погледне лицето му, Марта се разсмивала, но когато погледне в краката му, се разплаквала и така времето през нейния месец се променяло много бързо. В областта на Пирдопско уподобяват времето през март на жена, която, когато я оженят за млад мъж, се смеела, а когато я сватят за старец, се намръщвала.

В друга народна приказка се разказва за една баба (в друг вариант това е овчар), която изкарва рано напролет овцете си на паша, подлъгана от хубавото време, и се присмива на баба Марта, че вече нищо не може да й стори, като казва: „Марта – жена, и аз – жена.“ Изведнъж обаче времето се променя и пастирката и овцете й се вкаменяват от студ. В друга приказка, за да си отмъсти на пастирката за реченото от нея, Баба Марта взема три дни назаем от Малък Сечко, за да настъпи студ, тъй като нейният месец бил вече изтекъл.
Баба Марта и братята й Малък Сечко и Голям Сечко държали виното си в обща бъчва.

Двамата братя изпили виното и на сестра си Марта и тогава тя много се разсърдила и времето изведнъж се разваля. След това Марта си казва, че все пак братята й са изпили виното, и й минавал гневът и така се обяснява променливостта на времето през март. Когато Марта се ядоса, плюе суграшица, но Сечко пратил голям студ и я вкаменил с овцете й.
Вярва се и в прогнозата, че ако януари и февруари са лоши, то пролетта, която следва, ще е добра, а ако Малък Сечко е топъл, то Великден ще бъде студен. Ако март е кишав, лятото се очертава да бъде сухо и ще има голям берекет по нивите, а на други места се казва, че ако през март вали много, лятото ще е дъждовно, а ако не вали, ще е сухо. Вярва се също, че през март не е хубаво много да вали, тъй като нивите ще бъдат пълни с плевели.

Ако пък през март се появи мараня, лятото ще е кишаво, влажно.Особено внимание се обръща на пролетните месеци, като времето през тях е най-важно за плодородието. Така се казва, че берекет ще има, когато март и май „рабутят“, тоест през тях вали.
Народът предрича характера на времето и по времето през няколко последователни дни, като например по т. нар. „броени дни“: три, шест, осем, дванадесет.

Такива са дните на Трифон Зарезан, Трифонова Богородица, Зимен свет Симеон, първите дни на февруари, известни като „трифунци“, и се вярва, че всеки един от тези дни определя времето и берекета през февруари, март и април. Вярва се, че ако и на трите „трифунци“ времето е ясно, годината ще е много плодородна. Казват, че ако на първия „трифунец“, Трифоновден, вали сняг, ще има богата реколта от ранните култури жито и царевица. Ако на втория „трифунец“ пече слънце, ще има изобилие по мамулите (царевицата), а ако вали, ще има много вино. Някъде казват, че каквото е времето на 2 февруари, такова ще е и до половината на март. Ако на Симеоновден има сняг, то реколтата ще е богата по късните култури.

Ако и на трите „трифунци“ вали, ще има голямо плодородие, а ако изобщо не вали, ще има голяма суша и празни хамбари.
Вярва се, че ако на трите „трифунци“ вали сняг, ще има много роене по пчелите и много мед в кошерите. Ако на 1, 2 и 3 септември времето е лошо, вали дъжд и духа силен вятър, то зимата, която идва, ще бъде лоша. Гледа се какво е времето и на „макавеевите“ дни от 1 до 6 август, като на всеки един от тези дни се нарича по един зимен месец от октомври до март, а някъде – от септември до февруари.

Прогнози за характера на времето се правят и по първите дванадесет дни на август, като се казва, че ако през тези дни времето е много горещо, зимата ще е лоша, студена. Времето през годината се прогнозира и по дванадесетте дни след Богородица, които се наричат ,,семенарници“. На Богородишки заговезни се гадае за времето през следващите шест месеца, като се казва, че каквото е времето през първия ден, такова ще е и през никулския месец, а по третия ден определят големия месец януари.
Идеята за определящата роля на началото стои и в основата на гаданията и предсказанията за характера на времето по начални дни. Така се вярва, че какъвто е денят 1 март, такава ще е и пролетта, какъвто е вторият ден от март, такова ще е лятото, какъвто е третият ден, такава ще е есента.
От 1 септември, летен свети Симеон, в продължение на шест, осем, а някъде на дванадесет дни се гадае за времето през годината. Всеки един от тези дни съответства на един от месеците през следващата година. Така например се вярва, че каквито са първите дванадесет дни на декември, такива ще са и съответно дванадесетте месеца на годината. Другаде това се отнася за първите дванадесет дни от януари. На някои места определят характера на времето през дванадесетте месеца на годината по дните от Димитровден до Архангеловден. Гадания за времето през годината се правят и по трите „кадилки“: по Коледа се познава какво ще е времето през пролетта, по времето на Васильовден се определя лятото, а по Водици се гадае за есента.
Характерът на времето се прогнозира и по някои дни, или празници от народния и християнския календар. Те не са били приемани като много точни и сериозни и затова още в началото на нашия век започват да се забравят. Така например повсеместно се вярвало, че ако на Богоявление (Водици) китката, с която попът ръси светена вода, замръзне, голям берекет ще има през лятото. Ако ли пък китката замръзне на Попова Коледа, тоест предния ден, това е знак, че зимата ще бъде продължителна и студена.

Където на Богоявление се появи много мъгла, там през лятото ще бие град. Казва се също, че ако Димитровден е топъл, зимата ще бъде лека. За характера на времето се гадае и по Гергьовден, Заговезни, свети Четиридесет, свети Еремия и др. Така се знае, че ако на Гергьовден падне мъгла по баирите, през лятото ще пада често градушка, ако ли пък има роса, годината ще е „мановита“. Казва се и че дъждовните капки на Гергьовден са злато, тоест ще доведат голям берекет.

Ако на Ивановден няма лед, това е знак, че лятото няма да е добро, а ако на Бабинден времето е добро, то през целия февруари ще бъде студено. Когато на зимния Атанасовден (18 януари) няма сняг, това е знак, че пролетта ще дойде рано. Когато на деня на свети Илия гърми, орехите щели да бъдат шупливи.

Зимният Никулден също е богат на предсказвания: ако времето е студено и вали сняг, се вярва, че реколтата от жито и царевица ще бъде богата. Ако пък на този ден времето е топло и сухо, лятото ще бъде лошо за посевите. Някъде казват, че ако на Никулден гърми, това е знак за „скъпотия и глад“. Казва се и че ако на Петковден времето е хубаво, то на Димитровден ще е лошо, и обратно. Някъде вярват, че каквото е времето на Петковден, такова ще е на Димитровден и Архангеловден.

Повсеместно е разпространена представата, че колкото по-горещи са Горещниците (дните 15, 16 и 17 юли), толкова по-люта ще бъде зимата. По трите Горещници се гадае и за времето през декември, януари и февруари.

Ако на 9 март вали дъжд, ще има наводнения цялото лято.
Прогнози за характера на времето селският стопанин прави и по отделните дни на седмицата, като тук също се отразява идеята за определящата роля на началото, вярата, че „понеделникът командва“ и ако в този ден времето е лошо, то такова ще остане и през цялата седмица. Ако пък в петък е горещо, в събота ще вали дъжд, откъдето е и поговорката „У петък пече, у неделя тече“.

Ако след дъждовно време в петък огрее слънце, то през цялата следваща седмица ще вали, а ако в сряда, петък и неделя е лошо, то в останалите дни времето ще е добро и т. н.

Твърде разпространени сред народа са и прогнозите за времето, които се правят по различните атмосферни явления.

Тези прогнози са предимно краткосрочни, за деня или за следващата нощ и ден. Те съдържат много рационални елементи, резултат от конкретните наблюдения и отразяват очевидни причинно-следствени връзки в природата. Отчитайки тези връзки и настъпващите с тях промени в природата, селският стопанин е правил своите метеорологични прогнози и е определял подходящи, или неподходящи моменти и периоди за една или друга селскостопанска работа.

По облаците, по техния цвят, плътност, по посоката на тяхното появяване, движение и т. н. може да се съди за промяната на времето. Някъде казват, че когато облаците станат „на дипли“ като вълна за влачене, ще завали дъжд. Дъжд и град ще валят и ако се появи син облак с бяла мъгла, или когато облаците летят ниско и са на „валмо“. В Софийско казват, че ако облаците идват от север, няма да вали.
По дъжда се правят прогнози за идващата реколта, като селският стопанин е установил „добри“ и „лоши“ валежи. Както вече бе отбелязано, повсеместно се приема, че мартенският и майският дъжд и този, който вали по-точно на Гергьовден и Спасовден, са най-добри и ще донесат най-голям берекет. Съществуват някои регионални различия, като тези например, че в Хасковско, Пловдивско, Пазарджишко, Бургаско приемат обратното, тоест че мартенският дъжд разваля земята и след него тя трудно се обработва. Знае се, че когато по време на дъжд се образуват „мехури“, ,,булки“, „бури“, това е знак, че дъждът ще продължи дълго.

Прогнози се правят и по други атмосферни явления. Както вече стана дума, когато има много сняг през зимата, повсеместно се приема, че това ще донесе и много добра реколта, когато пада много слана, това предвещава дълга и тежка зима, когато пък зиме има много скреж по дърветата, есента ще е дъждовна и т. н. Народната метеорология включва и прогнозите за времето по първото прогърмяване през годината. Така се знае, че зиме, ако прогърми и завали, скоро ще има и сняг.

Ако прогърми по пладне, град ще бие. Вият ли се много, вихрушки, на суша е.
Ако се появи облак през лятото и бързо се разрасне на височина като развее грива, като ветрило, то ще прогърми наскоро гръмотевица и ще завали. Ако при сухо време сутрин се появи много роса, това е знак за промяна на времето. Ако облаците през зимата се задържат на ниско, лятото ще е студено.

Селските стопани са установили свои „метеорологични станции“, които най-често се наричат „мъглени“, когато определят характера на времето по мъглите, и „ветрени“, когато определят времето по посоката и силата на вятъра.

Така се знае, че ако мъглите „пъкат“, задържат се на някои места, ще вали дъжд. По цвета на мъглите се съди за времето така: в зависимост от това, дали е светла или тъмна, ще вали дъжд и ще има вихрушка, а снегът ще падне с виелица.. Ако ли пък мъглата лежи над планините, без да лази, времето ще е хубаво.

Ако лятото духа вятър от изгрев-слънце, от първи петли, голяма суша се очаква и голям зян по берекета. Конкретните наблюдения са довели до знанието, че ако след дъжд задуха южен вятър, времето ще се развали, и изобщо, както вече бе отбелязано, всеки силен вятър довежда до промяна на времето. Ако сутрин се появи кълбовидна мъглица, която се издига като от комин на определени места (боаи), ще има буря, дъжд, град. По появата на небесната дъга, по наситеността на нейните цветове също се правят прогнози, както вече бе отбелязано.

Селският стопанин определя промяната във времето и по положението на небесните тела и по самото небе. Тези прогнози също могат да бъдат дългосрочни (за целия месец) и краткосрочни (за деня или за следващия ден). Така, наблюдавайки небето, са установени някои основни закономерности, като тази, че ясно небе през зимата води до голям студ, червено небе вечер предсказва ветровито време на другия ден, а ако няколко дни поред небето е червено, ще се засуши.

На много места казват, че ако небето е червено сутрин, то през деня ще вали.

Според народните представи времето в климатично отношение, а оттам и успешният резултат от селскостопанската работа зависят и от положението и фазите на небесните тела, слънце, месечина и звезди… Вярва се, че месецът е брат на слънцето, като в народните песни се среща като „байо“, а в други народни песни то се определя като вуйчо на слънцето. Месечината пък била сестра на слънцето. Така казвал чорбаджията и принуждавал слугите да жънат цял ден и цяла нощ.

Много подробни са народните прогнози за климата по положението на роговете на месечината.

По тези признаци се правят редица дневни и месечни прогнози. Така например, когато луната е „пълна“, „трудна“, с извити нагоре рогове, лежи полегнала и долният й рог е виснал надолу, ще вали през този месец. Ако пък роговете й са извити настрани, тоест месецът е „изцеден“, месецът ще бъде сух. Ще вали и когато при изгряването си пълната луна веднага залезе в облаци. На някои места по новолуние гледат роговете на месечината и ако те са тъпи, вярват, че времето ще се развали, а ако са остри – на сухо добро време е. Гадае се за времето и по посоката, в която са ориентирани роговете на луната: ако например те гледат на изток, ще вали, и обратно, ако гледат на запад, времето ще е хубаво.

На някои места, като например в Троянско, при появата на нов месец (луна) се следи дали той е наведен с единия си рог, или седи водоравно над хоризонта. Ако е наведен, казват: „Излял се е, няма скоро да вали.“ Ако е водоравен, с роговете нагоре, казват „плакне се“, тоест водата е у него, и след новолуние се очакват валежи. Смята се, че времето на периодичните валежи е пет дни преди и пет дни след „осекване на свещта“, тоест преди и след новолуние. Ако през тези дни не вали, времето не е нормално.

Вторият дъждовен период в месеца е времето при „разсипване на месеца след пълнолуние. Периодите на валежите се редят така – нормална (редовна) година на всеки петнадесет дни.
Изобщо повсеместно се знае, че когато месецът се мени, променя се и времето. Ако до появата на „нова свещ“, „млад месец“, „новина“ (това е периодът до три дни след появяването й, а после се нарича „месечина“) времето е било сухо, То после ще вали, и обратно, ако е имало дъжд и киша, ще се оправи, защото казват, че „месечината“ се е окъпала вече и тръгва на път.

Вярва се, че на „стара свещ“, „стара месечина“, когато месецът вече е на половината и започва да придобива формата на сърп, не бива да се сее бял лук, защото ще го изядат червеи, не бива също да се сеят и варива (грах, леща, боб), защото ще бъдат празни, също и чушки, защото при готвене няма да увират, зелето ще го ядат също червеите.

Добре е в този период да се секат дърва за градиво, защото се вярва, че то ще бъде трайно и издръжливо. На „разсип“ месец не бива нищо да се сади, защото всичко ще бъде празно.

Съществуват още много и най-разнообрази гадания за плодородие, свързани с месечината.

Така например в Троянско казват, че ако на Димитровден месечината е празна, през тази година и кошерите ще са празни.

Вярва се, че периодът от новолуние до пълнолуние е подходящ за започване на всякаква работа, тъй като всичко ще отива „на пълно“, а след този период – „на разсипи“, тоест на неблагополучие.
Народната вяра не позволява на „нова месечина“ да се шият дрехи на болно дете. Също така на „катеш месечина“ не се започва работа, не се главят, не се лекуват болести, защото начинанието няма да е успешно. На „новина“, на „пълна свещ“ е много добре да се засажда всичко, защото тогава всичко ще даде плод, ще бъде „пълно“. В народните песни този период поетично е наречен „ясна месечина“.

Съществува народен обичай, според който, когато някой види за пръв път пълна месечина, трябва да си извади кесията и като гледа в месеца, да я потупва с думите: „Как си пълна ти (месечината – б. а.), така да е пълна и кесията.“
Когато около месечината на пълнолуние се образува „венец“, „харман“, „арман“, „удало“ тоест голям светъл кръг, повсеместно се вярва, че времето ще се промени, ще се развали.

Този „харман“ предвещава дъжд през целия месец, като се знае, че от която страна е „обърната вратата“ на хармана, оттам ще дойде силен вятър. Ако пък този „харман“ е сключен, това е сигурен знак, че ще завали. Когато кръгът е червен или жълт, прогнозите са за по-добро време в продължение на около месец.
Появата на черена, „кървава“, луна на небето народът тълкува като предзнаменование, че ще духа вятър или за лоши дни, които ще настъпят – война, мор по хора и добитък. Луната става червена като кръв и от „много обикаляне“ или когато се е много „сгряла и изгорила“.
Вярва се също така, че луната има целебна сила. Поради това, за да се предпазят от болестта „гъгрица“, грахът от новата реколта се оставя да пренощува една нощ на месечина.

По изгрева и залеза на слънцето, по неговата сила и цвят селският стопанин също прави прогнози за това, какво ще бъде времето.

Повсеместно се знае, че ако то изгрее в облак, времето се разваля и ще завали дъжд. Ако при изгрев слънцето е червено, през деня се очакват силен вятър и дъжд и изобщо промяна във времето. Също така се вярва, че слънцето изгрява червено, защото вятърът „го е прегорил“ или че то е видяло лоши, срамни работи да се вършат по земята и от това се ядосало, почервеняло и вдигнало всички ветрове. Има и легенда, че слънцето захожда червено, защото това е кръвта на закланата му майка. То я заклало, защото се ядосало, че тя не е приготвила вечерята му, но на заранта отново я съживило.

На много места е позната поговорката „Червена зора, мокра вечеря“.
Ако при изгрева си слънцето прежуря, а вечер залезе в облак, казват: „Ако днес пече, утре ще тече.“

Ако около слънцето се съберат облаци, скоро ще задуха вятър, а с него ще завали и дъжд. Когато слънцето е над хоризонта след изгрев или най-често към икиндия (преди залез), полузакрито от тънки разкъсани облаци със слабо или по- силно изразени цветове на небесната дъга, това предвещава скорошно разваляне на времето. Ако по същото време около него се появи отражение, „лъжливо слънце“, също скоро ще вали. Две, четири „лъжливи слънца“, съчетани с цветен кръг и други цветни дъги, предвещават отново дъжд.
Когато слънцето залезе в тъмен облак, на другия ден времето ще е дъждовно, а ако облакът е червен, предвижда се силна буря. Ако при залез около слънцето има „харман“,„коло“, както при месечината, времето се разваля и ще вали сняг или дъжд. В Софийско казват, че ако слънцето премине през облак и тогава залезе, на другия ден ще има градушка.

Народът ни вярва, че срещу слънцето не бива да се вършат лоши, срамни работи, защото то ще се ядоса и ще изгори всичко. Не бива да ce вършат срамни неща и защото се вярва, че то е божие око.

Срещу слънцето не трябва да се изхвърля смет, защото се вярва, че много бълхи ще се навъдят, не бива да се яде, не бива да се мие лицето, защото ще се покрие със струпи, не бива да се коли животно. Вярва се, че всички лекувания, баения, магии трябва да се извършват преди изгрев слънце, защото инак лекът не хваща. При изгрев слънце е най-добре да се поливат лехите, защото ще растат бързо.

До изгрев слънце обаче не бива да се пуска добитък на паша, защото ще му се празни устата и ще хване „метил“. При изгрев слънце мажат тялото на новородените d масло, а хората се кръстят и си пожелават добро. При залез слънце не трябва да се правят някои неща, като например да се дават оцет или квас, защото ще се развалят, не бива да се мете къщата, а и кошарите, защото добитъкът ще се разболее, а ако жена роди, детето ще „захожда“ от плач и т. н. Нощем селският стопанин гледа звездите и по тяхната яркост и гъстота предсказва времето.
Повсеместно се знае, че ако по зимно време небето е ясно и звездите лъскат, тоест светят много силно, или трептят, това предвещава голям студ. Ако пък лятно време небето нощем е ясно и осеяно с много звезди, в близките дни се очаква дъжд. Ако звездите са нагъсто, времето ще бъде хубаво, и обратно. Приема се, че ако на небето няма звезди, това е знак за лошо време.

Положението на звездите служи на земеделеца и скотовъдеца като своеобразна метеорология.

По съзвездията Квачката, Кумова слама, Ралото и Колата се определя дали е настъпила пролетта, дали трябва да се сади царевица, да се сее ленът, дали е време да се реже лозето, дали е настъпило лятото и трябва ли да се коси, да се жъне. Ако пък е настъпила есента, звездите ще подскажат какво да се бере – боб, орехи – и дали е близо зимата.
По положението на тези звезди с една приблизителна точност се определя каква ще бъде годината – кишава или суха, топла или студена, плодородна или не и т. н. Ако Млечният път е светъл и пълен със звезди, добро време се очаква, а когато Голямата мечка (Колата б.а.) или съзвездието Квачката не светят ясно, времето ще се влоши. Вярва се, че ако Квачката изгрее преди Никулден, това предвещава дълга и студена зима. Ако това съзвездие се скрие на Поклади (Заговезни), тоест преди Тодоровден, голямо плодородие ще има през годината. Ако съзвездието остане на небето и след този ден, годината ще е лоша и неплодородна. Такива предсказания с Квачката се правят и на Димитровден, на Архангеловден, на зимен свети Никола.
Появата на „опашата звезда“ се приема като лошо предсказание за божи знак за мор, болести и суша. Когато падне звезда, вярва се, че човек умира някъде, или още се казва, че „късметът му падал“. Казва се още, че всеки човек си има звезда и на когото тя е по-голяма, той е късметлия.
Народната метеорология включва прогнози за характера на времето и по състоянието на хората. Повсеместно се знае, че времето се разваля, ако се усилват ревматичните болки, ако засърбят ушите, когато на човек не му се работи, а много му се спи и т. н. Времето може да се предскаже и по сънищата.

В българската народна метеорология особено голяма жизненост и разпространение имат прогнозите за времето по поведението на домашните животни и птици, на полски и диви животни, насекоми и влечуги.

Така овчарите имат своя метеорология, която се основава предимно върху наблюдението на поведението на овцете. Така например знаят, че когато овцете не пасат с охота, това е знак, че ще настъпи студено време. На много места казват, че ако овцете много пасат, на другия ден ще завали дъжд, а зимата – сняг.
Прогнози за характера на времето овчарите правят и по поведението на овцете на определени дни. Така ако през нощта срещу Димитровден животните са налягали разпръснати, това е знак за мека, топла и безснежна зима, а ако са скупчени, зимата ще е студена и тежка. В Пловдивско приемат, че зимата ще бъде тежка, ако от 1 август до Преображение овцете лежат близко една до друга, вкуп.
Овчарите предвиждат сухо мразовито време, ако през деня овцете са много пъргави и пасат бързо, а ако те са омърлушени и пасат лениво, времето ще е влажно и дъждовно. Знае се също, че когато нощем животните са неспокойни, подплашени, през следващите дни ще има бури и гръмотевици.

В народни приказки се разказва за селянин, който предсказвал времето по проявите на домашните си животни по-точно и от метеорологията.

Овчарите прогнозират характера на времето и по доенето на овцете. Така в североизточните части на страната казват, че ако при доене млякото прави много пяна и напълва цялото ведро, то времето ще се развали, а в Благоевградско, ако последната издоена овца е черна, това се приема като знак за дъждовен ден.
Селският стопанин прави прогнози за времето и по поведението на други животни. Вярва се, че в дните през лятото, наричани Горещници, ако воловете режат със сгушени глави, очаква се мека зима. Времето ще се развали и когато овцете и кравите лежат и слагат главите си на коремите. Общоразпространена е и прогнозата, че ако добитъкът „играе“ и козината му настръхва, зимата се очаква голям сняг, а през лятото това е знак за дъжд.

Когато лятно време воловете ровят с рогата си по полето и хвърлят нагоре пръст, също ще вали. Повсеместно се казва, че когато едрият рогат добитък е неспокоен, реве, лудува, времето се разваля.
С поведението си свинете също могат да прогнозират времето. Така например, ако зимно време те носят в устата си клечки или слама, тоест си правят „ятак“, леговище, то времето се разваля и на другия ден ще вали сняг. Силното квичене на свинете също е знак за лошо време, а ако опашките им са вирнати, ще духа вятър.
Ако коне и магарета се търкалят по земята и пърхат силно, предстоящата зима ще бъде тежка. Оттук е и поговорката ,,Магаре кога играе, на дъжд е“.

Прогнозиране характера на времето се прави и по поведението на домашните и горските птици.

Има народна приказка, в която се разказва за това, как братя (попове, пътници) попадат на Господ, преобразен като старец. Той последователно ги пита какво ще бъде времето. Първите му казали, че ще вали или времето ще се развали, понеже чуват петел да пропява. Само най-малкият, чиракът, отговорил, че единствено Бог знае какво ще е времето.

Селският стопанин знае, че когато кокошки, гъски, патици много се пощят, то е на лошо време. Когато зиме домашните птици си легнат рано, това също е знак за влошаване на времето, за лош берекет и гладна година. Дъжд ще завали, ако патиците и гъските се потапят много във водата, ако много се къпят. Прогнози се правят и по пропяването на петлите.

Така, ако те пропеят „без време“, тоест по необичайно време, много рано вечер, много преди полунощ, това е сигурен знак за промяна на времето, ако е лошо, ще се оправи и обратно. Това ще стане след толкова дни, колкото часа има от заход слънце до часа, в който са пропели петлите. Времето ще се развали и когато петлите се сбият или си легнат рано, по икиндия, а после стават и започват да пеят.
Ако при залез слънце всички птици се разпеят, пилци, славеи, петли, казват, че на следващия ден времето ще е като на Петровден – весело, тоест хубаво.
Когато кокошките се събират на едно място, на куп, пощят се и се перят, лягат си много рано, това е на дъждовно време. По поведението на кокошките могат да се направят и по-дългосрочни прогнози. Така например ако те започнат да снасят яйца по-рано от обикновено, то рано ще дойде и пролетта, а когато се скубят много, тогава се казва, че пролетта ще продължи дълго.

Ако патиците застават на един крак, времето ще застудее. Когато се чуе, че кълвачът чука с клюна си дълго време, това се приема като знак за дъжд! А когато птицата улувица „улува“, „вика“ на припек, времето ще се оправи. Врабците също дават „сведения“ за характера на времето.

Ако хвърчат много високо, очаква се вятър, ако ли пък много цвърчат, времето ще се оправи, ако се събират на орляци, ще настъпи лошо време с дъжд и сняг, ще има бури. Песента на синигерите предвещава хубаво време, слънчево, а когато те пеят „сипи, сипи“, ще вали. Граченето на свраките е знак за лошо време, а когато много орли започнат да кръжат в небето, селският стопанин очаква дъжд, дори градушка.

Според прогнозата на селските стопани силен вятър ще задуха, ако гарвани и врани се събират накуп и летят с голямо крякане нагоре-надолу. Ако прелетните птици пристигнат и запеят по-рано от обикновено, очаква се годината да бъде добра. Когато щъркелите и лястовиците си тръгнат от нашите земи много рано, преди 1 август, това се приема като знак, че и зимата ще; започне много по-рано и ще бъде люта.
Когато лястовиците накацат по телеграфните жици и седят там дълго време, това означава, че ще настъпят големи горещини. Появата пък на много косове по полето селският стопанин приема като поличба за настъпващ глад.

Песента на славей рано сутрин предвещава хубаво време през деня. Ако птицата чинка пропее преди март, зимата ще продължи дълго, лошо време и студ се очакват.
Вярва се, че ако кукувицата кука и след Еньовден, зимата ще закъснее и ще бъде мека, а ако спре да кука на Еньовден или по-рано, тогава се очаква тежка зима. В Габровско, ако кукувицата се скрие рано, казват, че зимата ще бъде топла.

В Севлиевско пък предричат лоша зима, ако кукувицата си отиде преди Петровден, а ако това стане десет дни след Петровден, зимата ще е хубава. На някои места приемат, че ако кукувицата кука до 21 юни, лоша зима ще има и т. н. Когато чуят, че „зачуха“ братът на кукувицата чухалът, приемат това като знак за настъпваща суша.
Ако кукумявката започне да кукумявчи вечер или бухалът забуха още от заход слънце, казват, че времето се разваля. Когато птицата сова, или както народът ни я нарича още „пофкалото“, „пюфка“, тоест пее цял ден, това също е знак за разваляне на времето. Изобщо повсеместно се знае и се вярва, че когато птиците са неспокойни, събират се и летят на ята, това е знак за лошо време или предстояща много студена зима.
Селският стопанин наблюдава и поведението на котката в къщи, за да предусети евентуална промяна във времето.

Гледа се например как котката е застанала спрямо огнището – ако тя е обърната и припича на огъня задната си част, това е знак за дълга и студена зима. Когато котката „преде“, когато спи, тоест силно мърка насън, това пък предвещава добро време. На много места казват, че когато котката „се мие“, ще завали дъжд, и то от тази посока, в която тя се обърне, когато се измие. Гледа се също и как се мие котката, като се вярва, че ако тя се мие до огъня и е обърната към изгрев слънце, трябва да се очаква подобряване на времето.

По поведението на кучетата овчарите също правят прогнози за характера на времето. На 1 септември, свети Симеон летни, се гадае за времето през зимата – ако кучето се е свило на кълбо, ще се застуди и тежка ще е зимата. Ако пък през нощта овчарското куче лежи с протегнати крака, на другия ден се очаква топло време, а ако е свито на кълбо, студено ще е.

Когато зимно време кучетата се търкалят и беснеят по снега, това се приема като сигурен знак за студ и сняг. Казва се още, че ако куче върти задницата си по земята, „не е на добро“.
В Софийско, а и на много други места, когато има много мишки през лятото, очакват лоша и дълга зима. Ако ли пък мишките събират много храна на купчини, или ако правят гнездата си над земята, в тревата, също се очаква лоша зима.

Прогнози се правят и по поведението и на други полски гризачи, като например по това, че има ли много лалугери през лятото, това е сигнал за настъпваща суша.

Селският стопанин наблюдава и дивите животни и горските хищници, за да направи своята прогноза за времето през следващите дни, седмици или дори наближаващите сезони.

Когато дивечът слиза по ниските места в планините да зимува, това подсказва, че се задава тежка зима. Когато лисицата издава определен звук, казват, че „лае“, това е сигнал, че ще завали дъжд или сняг; ако вълците се събират на големи глутници и вият, това предвещава влошаване на времето. В софийските села, когато видят мечка да се „мие“, тоест да се глади с лапите по главата, казват, че ще излезе силен вятър, и то от тази посока, накъдето е обърнала главата си мечката.

Разваляне на времето се предвижда и когато катеричките събират много орехи и жълъди за зимата, а дивите зайци се крият по дупките си дълго не излизат от тях. Подобно време се очаква и когато къртиците правят много кьртичини!

Влечугите и рибите също могат да насоча селския стопанин в прогнозите му за характера на времето. Така, когато нощем жабите излиза от водните басейни и крякат силно, то следващият ден ще бъде лош, а ако закрякат напролет студеното време скоро ще свърши. Лошо, студено време ще настъпи и ще завали дъжд, ако жаби и раци излизат на сухо и когато се появят много голи охлюви. А когато лятно време охлювите изпълзяват нависоко по тревите и растенията, тогава казват, че това е знак за тежка зима.

Пълзят ли лятно време по пътищата много влечуги, дъждовници, змии, гущери, очаква се да завали дъжд. Такава е и прогнозата, когато водните змии излизат на сушата и бягат към височините. Ако по земята се влачат големи глисти при слънчев, но влажен ден вярват, че отново ще завали. Когато змиите се разпълзят, оставяйки следи из сухата пръст по ниви и по пътищата, казва се, че още същия ден ще завали.
Когато костенурките закрякат в усойно време и място – очаква се отново лошо време, а ако те са на припек излезли, времето обратно, ще е хубаво. Когато лятно време костенурките се заравят в земята, това също е знак за дъжд. Дъжд ще вали и когато в хубаво лятно време рибите подскачат високо над водата.

Насекомите също реагират на промените в атмосферата и поради това могат да служат за барометър на селските стопани. Така в резултат на дълги, многогодишни наблюдения е установено, че ако през лятото мравките започнат да трупат купчинки от пръст, то зимата ще настъпи рано. А когато мравките излизат от мравуняците и започват да се скупчват, това е знак за скорошен дъжд и киша.

Също така се казва, че ако мравките излязат вън от жилищата си и се движат бързо напред-назад неспокойно, това също е сигнал за дъжд. На други места пък казват, че дъжд ще вали, ако мравките се разпилеят в различни посоки. Съществува народна вяра, че ако на Гергьовден мравките не излязат от мравуняка си, то времето ще бъде лошо.

И пчелите могат да „предсказват“ времето. Ако по пладне те хвърчат над кошерите си, това е знак за настъпване на голяма суша. Ако ли пък пчелите бръмчат и бързат да се приберат в кошерите си, то това е признак за лошо време. Когато насекомите комари, бълхи, мухи, оси и т. н. много хапят, повсеместно се вярва, че идва дъжд. Буря ще има и когато мухата, наричана „щръклица“, напада яростно хора и добитък. Когато паяците бързо си плетат паяжината, на много места твърдят, че това е на добро време, а ако си развали паяжината, това е знак за лошо време.

Много популярни са и прогнозите за времето които се основават върху характера на цъфтежа и плодовитостта на растенията и дърветата.

Така повсеместно в резултат от преките наблюдения селският стопанин стига до извода, че ако през есента шипките, люлякът, дрянът, овошките, както и всички цветя цъфнат повторно, предстоящата зима ще бъде дълга, студена и мразовита. Някъде като например в Търновско, твърдят точно обратното, че зимата „се изяловя“ и няма да падне сняг!

Ако есенният минзухар покарва „с братя“, то зимата ще бъде зла.
Навсякъде в българските земи е разпространена прогнозата, че когато се родят много дренки, киселици, лешници, трънки и т. н., зимата ще бъде тежка. Същата прогноза се прави и ако по дръвчетата има много плод.
Билките също могат да помогнат при правене прогнози за времето. Така например ако билката кантарион издава много силен мирис, тогава се казва че ще паднат много валежи. Ако пролетно време тревите и ливадите са много буйни, зимата, която идва, ще е студена.

Прогнози за характера на времето през различните сезони се правят и по положението и най-вече по начина на окапване на листата на дърветата.

Повсеместно се приема, че ако шумата на тополите започва да капе най-напред от долните клони, то зимата в началото ще бъде тежка, а ако започне да капе откъм върха, тогава зимата ще бъде тежка в края си. В Благоевградско се знае, че когато листата на дърветата падат отгоре, лека зима ще има, ако падат от средата, зимата ще бъде тежка, а ако започнат да падат отдолу, цялата зима ще бъде тежка. Когато листата на дърветата се обърнат надолу, това е сигурен знак, че ще завали дъжд.

Характерът на времето се определя от селския стопанин и по други признаци, често случайни, като например чуваемостта на звука и ехото.

Така се приема, че когато в тихо и спокойно време гласовете на хората се чуват надалеч, времето скоро ще се развали и ще завали дъжд.
Когато се чуват да бучат бързеите отдолу, то ще вали дъжд, а ако звукът идва отгоре, от горните бързеи в горите, то ще задуха вятър. На дъжд е и когато водата в реките силно бучи вечер, а когато реките са мътни и не се избистрят бързо, тогава се казва, че дъждът, който ще завали, ще бъде много продължителен. На някои места вярват, че ако реките шумят през нощта, времето ще се проясни. По чуваемостта на звука на камбаните и хлопците на добитъка също се предсказва разваляне на времето.

Състоянието на някои стоки също може да подскаже на човек промените, които ще настъпят във времето.

Така се знае, че когато при хубаво време солта или тютюнът се навлажняват времето ще се промени, ще завали дъжд. Такова време се очаква и когато омеква кожата на сланината и т. н. Шупне ли млякото в гърнетата, в Троянско очакват дъждове.
Когато стените на къщите „се потят“ или зидовете са влажни, хората казват, че ще завали! Същото се очаква и когато „се потят“ през лятото котлите, пълни с вода.

По огъня в огнището; също могат да се правят гадания за времето през следващите дни. Дъжд ще завали и времето ще се развали, когато огънят припича, или както казват „пее“, и когато димът се обръща обратно на комина, без да има вятър, или ако димът пада надолу. Пак на лошо време е и ако пушекът, излизащ от комина, се разстила ниско над покрива! Приема се, че ако пепелта в огнището е синява, а върху въглените се събира бяла пепел, тогава зимата ще бъде много снеговита. Ако от комините падат много сажди, времето също ще е лошо.

В народната метеоролога има много предсказания, почиващи на рационални знания и наблюдения, предсказания, почиващи на суеверия!

Почиващи на суеверия са и различните гадания за времето и реколтата през идващата година, които традиционно се правят предимно на Бъдни вечер, или през трите „трифунци“ (които са първите дни от февруари) и на свети Симеон (1 септември).

По тях се гадае за времето през всичките годишни месеци така: стопанките поставят малко сол в дванадесет лукови люспи, като ги наричат на всеки един от месеците. На следващата утрин се гледа в коя от люспите солта се е стопила и прогнозират, че този месец, на който е наречена съответната люспа, ще е дъждовен. Тези гадания са типични също така за Гергьовден.

Срещу Игнатовден (20 декември) на секира слагат жив въглен, който ако стане на пепел, означава, че ще има плодородие през годината.
На Бъдни вечер (24 декември) в подницата, в която е печен делникът, слагат въглени – по един за всеки продукт. После гадаят: който въглен се стопи и стане на пепел, този продукт ще го има в изобилие.

Гадания за характера на времето се правят и по разположението на рибицата, или на далака на „коладника“ (закланото за Коледа пасе). Ако те се намират по-назад, казват, че и зимата ще е по-назад, тоест ще настъпи по-късно. Ако далакът на свинята е дълъг към гърдите, това е знак, че зимата е минала, а ако е дълъг към задната част, зимата ще е тежка към края. Ако далакът е дебел към главата, означава, че зимата още не е минала и студовете тепърва ще дойдат. Ако далакът е изтънчен и проточен към края, това се тълкува като дълга зима, а ако е равен, зима няма да има. Когато дебелият край на свинския далак е от дясната страна, зимата ще бъде дълга, а когато е от лявата, няма да има зима. Когато сланината на коледната свиня е по-дебела отпред, отколкото отзад, зимата ще е лоша и голяма.

На празника на свети Симеон овчарите гадаят за времето така: слагат брадва в кошарата до овцете и на сутринта гледат дали животните са налягали върху дръжката й, което се приема като знак за наближаваща люта зима. Някъде на Бъдни вечер гадаят за времето и по изгасването на въглените, с които е прекадена бъднивечерската трапеза.

През лятото на свети Въртоломей, когато изгрее съзвездието Власите, овчарите хвърлят тоягата си сред стадото и наблюдават дали около нея ще налягат черни овце, което се приема като знак за лоша зима. Ако овцете са бели, зимата се очаква да бъде лека.

Сутрин, като стават от сън, балканджии първо поглеждат към изгрева на слънцето и по него познават какво ще бъде времето през деня.

Ако пред него има облак, до вечерта ще вали дъжд. При залез, ако е придружено от облак, също ще вали.

Когато купести облаци се движат пред дъждовни, предсказват дъжд.

Благодарение на това те безпогрешно определят, че след двадесет и четири часа ще вали и никога не се лъжат в предсказанията си.

По легналата над водата мъгла и на голяма височина по баирите предсказват за мана и валежи. Кукувицата се смята като чувствителна птица и щом кукне до двадесет и пет пъти, предсказват до 25 % лошо време. Ако кукне повече, очакват пороен дъжд. Захапят ли мухите силно, казват, че пак ще вали.

Започнат ли кокошките да се събират на куп и да се пощят, а петелът пропее ли в четири часа следобед, очакват влошаването на времето.

Луната също им служи като добър ориентир за състоянието на времето. Така например, ако формата й се променя или около нея има червен кръг, очакват влошаване на времето.

Прасетата, когато носят из двора пръчки, очакват снеговалеж.

Ако в тихо време гласовете се чуват много далеч, времето се разваля. Ако гласът се чува отдалеч, ще вали дъжд. Когато камбаните се чуват надалеч, променя се времето. Когато бентовете бучат, лошо време идва. Когато много бучи водата в реките, вятър и лошо време се очакват. Когато бучи планината, на дъжд е. Ако ечи гората, времето се разваля.
Когато се потят стените на къщите, е на дъжд.
Когато излиза пара от дърветата, на дъжд е.
Ако камъните по зидовете са влажни, дъжд ще вали.
Когато при хубаво време солта овлажнява, скоро ще завaли.
Когато борината или свещта пращят и слабо горят, на дъжд е. Когато около пламъка на свещта се вижда обръч с цветовете на дъгата, на дъжд е.

Когато огънят в огнището прилича, на дъжд е. Когато огънят пее, скоро ще вали дъжд. Когато огънят гори с бледен пламък, на дъжд е.
Ако пращи лулата, времето се разваля.
Когато отслабнат струните на цигулката, вали дъжд, а когато се стегнат, сухо време хваща.
Ако вратата и рамките на прозорците заскърцат, на дъжд е.
Когато дъбовите дърва често се пукат, когато се цепят, на лошо време е.
Ако обувките стискат краката, дъжд ще вали.
Лятно време ако на човек много му се спи, дъжд ще вали.
Когато хора, които страдат от ревматизъм, усещат болки, дъжд или сняг ще завалят.
Сърбят ли ушите, и времето се променя.
Когато киселото мляко шупне, дъжд ще завали.
Когато пепелта в огнището стане на сгур, на лошо време е.
Когато димът се връща обратно в комина, без да има вятър, времето ще се развали. Димът ако пада ниско от комините и се разстила, времето ще се развали. Когато падат сажди от комина, на дъжд е, а зиме – на сняг.
Ако след дъжд водата в реката не се избистри, скоро пак се очаква дъжд. Ако водата в чешмите, или от изворите се усили, на лошо време е. Когато се появят много извори, годината бива неплодородна, а когато намалеят, голям берекет ще има. Изворната вода когато се стопли, вали дъжд.
Когато има често силни земетресения, зимата ще е лека.
Когато сланината на коледната свиня е по-дебела отпред, зимата ще е лоша и дълга. Ако далакът на закланата коледна свиня е по-дебел напред към главата, това означава, че зимата вече е отминала.

25 народни поверия

Горещо лято – люта зима. Хладно лято – мека зима.
Ако лятото е горещо и сухо, то зимата ще е студена и снежна.
Студената зима води до горещо лято.
Суха есен води до дъждовна пролет.
Дъждовен март – дъждовно лято. Сух март – сухо лято.
Какъвто е юни, такъв ще е и декември.
Юни, юли и август кога са горещи, зимата бива студена и голяма.
През март гръмотевица, през годината суша.
Кога лятото е много дъждовно, зимата бива студена и без сняг.
Ако януари е без сняг, юли ще е без дъжд.
Колкото по-горещи са горещниците (28, 29, 30 юли), толкова по-люта ще е
зимата.
Когато в началото си зимата е студена, в края си ще е топла и обратно.
Ако през февруари котката се припича на слънце, през март тя ще се крие на
топло.
Сух септември, мокър октомври.
Каквото е времето на Нова Година, такова ще бъде и през целия месец.
Кога е добър Голям Сечко, пролетта бива влажна и дъждовна, а лятото е студено (и наопаки).
Каквото е времето на този ден (Благовец – 25.03), такова ще е и през лятото.
Последните 12 дни от годината определят времето за дванадесетте месеца на идущата година.
Ако прогърми през януари, лятото ще бъде дъждовно.
Ако прогърми през февруари, годината ще бъде дъждовна.
Ако януари е лош, то пролетта ще е добра.
Подир мрачна и студена година иде топла.
След зима без сняг идва много дъждовно лято.
Сух март, мокър април .
Ако на Коледа времето е топло, зимата ще бъде студена.

Критерий
Прогнози
Годишни времена
Пролет
След мъглива пролет идва дъждовно лято. Пролетната мъгла е вредна за посевите. Там, където през пролетта прогърми за пръв път – откъм запад или север, то там през лятото ще бие град. Колкото по-късно прогърми през пролетта, толкова по-плодородно ще е лятото.
Ранният пролетен дъжд предвещава слана наесен,
Когато пролетните утрини са студени, това е знак за суша през лятото
Лято
Ако лятото е горещо и сухо, то зимата ще е студена и снежна. Горещо лято -люта зима, хладно лято – мека зима.
Студени летни утрини предвещават суша.
Ако лятото е много дъждовно, то зимата ще е студена, но без сняг.
Студените летни нощи водят суша, а когато се стоплят, дъжд ще вали.
Есен
Когато есента е мъглива, зимата ще е много снежна.
Суха есен води дъждовна пролет. Студена есен предвещава много плодородна година.
Ако есента е много топла, а зимата вали, ще има продължителен студ.
Ако есенно време духат много ветрове, то овощните дървета ще родят хубав плод
Зима
Рано настъпилата зима ще доведе до плодородие.
Студената зима води горещо лято. След зима без сняг идва много дъждовно лято.
Когато в началото зимата е студена, в края си ще е топла и обратно.
Снеговита зима предвещава много плодородно лято.
Ако зимата е кишава, плодородието ще е слабо.
Суха зима също е на слаб берекет. Ако зиме има много виелици, през лятото много пчели ще се роят. Зимните гръмотевици предвещават слабо плодородие и мор по добитъка.
На големите зимни празници ако е много студено, годината ще е неплодородна.

Месеци и определени дни в тях
Януари (Голям Сечко)
Ако Голям сечко е добър, пролетта ще бъде влажна и дъждовна, а лятото – студено, и обратно. Когато януари е без сняг, то юли ще е без дъжд.
Голям сняг през януари предвещава голямо плодородие през годината и обратно.
Ако прогърми през януари, лятото ще бъде ветровито, дъждовно и неплодородно.
Ако януари е лош, то пролетта ще е добра.
Нова година (1 януари)
Каквото е времето на този ден, такова ще бъде и през целия месец. Където падне мъгла на Нова година, през лятото ще бие град.
Ако на Нова година вали сняг, то по Петровден ще вали дъжд.
Ако вали сняг на Нова година, то бубите ще са добри. Ако на този ден е ясно, много агнета ще се родят. Ако е облачно и вали сняг, много пчели ще се нароят през годината.
Ако на Нова година прогърми от запад, храната ще е скъпа, а ако прогърми от изток, ще е евтина
Първите 12 дни на янари
Показват какво ще бъде времето през дванадесетте месеца на годината.
Попова коледа (5 януари)
Ако на този ден замръзне китката, с която попът ръси, зимата ще е студена и дълга.
Ако срещу Богоявление нощта е облачна, то годината ще е плодородна
Богоявление (Водици) (6 януари)
Ако на този ден времето е меко през годината ще има много болести, а ако е много студено, годината ще е здрава.
Там, където има мъгла на Богоявление, там ще падне град през лятото. Ако е ясно и студено на водици, овцете и агнетата ще са здрави. Ако има сняг на този ден.; ще има много пчели. Като духа вятър на Водици, той ще духа през цялата година.
Ивановден (7 януари)
Ако на този ден няма лед, лятото няма да е здраво. Каквито са по Ивановден студенините, такива ще са по Петровден топлините.
Бабин ден (8 януари)
Ако на този ден валят сняг и дъжд годината ще е плодородна. Ако на този ден времето е добро, слънце пече, през февруари ще има мраз.
Атанасовден (18 януари)
От дебелината на снега на този ден гадаят какъв ще е берекетът през лятото.
На свети Атанас зимата си отива.
Февруари (Малък сечко)
Малък сечко ако е топъл, Великден ще е студен.
Ако през февруари котката се прилича на слънце, през март тя ще се крие на топло. Ако прогърми през февруари, храните ще са скъпи, а годината ще бъде дъждовна с градушки.
Ако на Трифонов ден (1 февруари) вали дъжд, то пролетта ще е дъждовна, кошерите ще са пълни, а ако вали сняг на този ден, лятото ще е дъждовно, царевицата също ще е добра. Ако на „трифунците“ (първите три дни на февруари) времето е ясно, годината ще е плодородна. Ако вали сняг или дъжд на тези дни също се чака плодородие.
Март
Дъждовен март предвещава дъждовно лято. Март ако е кишав, лятото ще е сухо. Когато е сухо през март, посевите ще бъдат добри, а когато е дъждовно, посевите се повреждат. Когато гърми през март, ще има суша през годината. Гръмотевица през март предвещава още плодородие, пълни бъчви с вино, орехите ще са шупливи. Ако вали на 1 март, цялата година ще е дъждовна. Ако на този ден е сухо, сухо ще е и лятото.
Благовещение (25 март)
На този ден топлото избива над земята. Каквото е времето на този ден, такова ще е и през лятото. Ако е ясно времето на този ден, овощията ще са добри, а ако не е ясно, не ще да са добри.
Април
Когато има слана през април и е студено, годината не ще е плодородна. Ако април е дъждовен, годината ще е плодородна.
Май
Дъждовен май – плодородие без край. Ако през май често се вдигат вихрушки или пък сутрините са студени, ще има суша.
Гергьовден
Ако на този ден слънцето изгрее в облак, през годината ще пада много град. Ако вали дъжд, лятото ще е сухо, а ако не вали, ще е дъждовно. Вали ли дъжд на Гергьовден, очаква се плодородие. Където падне мъгла на Гергьовден, там ще пада град през лятото. Кога Гергьовден е мъгляв, добитъкът ще е болнав. Колкото дни преди Гергьовден прогърми, толкова пари ще струва житото.
Юни
Какъвто е юни, такъв ще е декември. Когато на Еньовден (24 юни) овчарското куче лежи свито на кълбо, ще има много студена зима, а ако е проснато, зимата ще е мека.
Петровден (29 юни)
Ако на този ден духа вятър, по Коледа ще вали сняг.
Юли
Колкото са по-горещи 15, 16 и 17 юли (горещниците), толкова по-люта ще е зимата. От времето през тези три дни се съди за времето през декември, януари и февруари.
Илинден (20 юли)
Ако прогърми на Илинден, овощията ще се повредят, орехите ще са щупливи и червиви, а виното ще е добро.
Август
Сух август – сухи бъчви, дъждовен август – пълни бъчви.
Макавееви дни
Това са дните от 1 до 12 август и по тях се прогнозира времето през дванадесетте годишни месеца. Ако на първи, втори и трети август е горещо, то януари, февруари и март ще е студено и обратното.
Септември
Сух септември, мокър октомври. Какъвто е денят на свети Симеон (1 септември), такъв ще е целият декември.
Ако на свети Симеон е ясно, есента ще е топла, а зимата – снежна. Първите 12 дни на септември определят характера на времето за 12-те месеца на годината.
Ако на Кръстовден (14 септември) вали дъжд, годината ще е плодовита
Октомври
Южен вятър през октомври предвещава скорошен сняг.
Петковден
Ако на Петковден (14 октомври) времето е добро, на Димитровден ще е лошо. На този ден ако грее слънце, зимата бива лоша, а когато вали дъжд, ще е добра.
Димитровден (26 октомври)
Каквото е времето на този ден, такова ще бъде до Коледа. Ако вали, ще вали и на Гергьовден.
Ноември
Слаба зима през ноември води до неплодородие. Ако на свети Архангел (8 ноември) е ясно и падне слана, зелето ще е добро и до първи декември няма да вали сняг.
Декември
Много сняг през декември обеща ва голямо плодородие. Каквито са първите 12 дни на декември, такива ще са и 12-те месеца през годината.
Игнатовден (20 дек.)
Ако на този ден времето е ясно през април ще е суша, а ако вали сняг, април ще е дъждовен и ще има плодородие.
Бъдни вечер (24 декември)
Ако на този ден времето е хубаво, през август ще е суша, а ако е дъждовно, ще вали.
Рождество Христово (25 дек.)
На този ден ако е много студено, богата реколта се очаква през идната година.
Седмични дни
Когато зиме в понеделник е ясно, на следващия ден ще е облачно. Когато на този ден времето е добро, в сряда и петък ще се развали. Когато зиме в сряда и петък времето е лошо, през другите дни ще е добро и обратно.
В сряда, петък и неделя ако времето е лошо, в другите дни ще е хубаво.
В петък ако времето е ясно, скоро ще се развали.
Много горещ петък предвещава разваляне на времето. „Петък пече, неделя тече“ (нар. поговорка) В събота ако вали дъжд, цялата следваща седмица ще е добра.
Поведението на животните
Едър рогат добитък
Когато волове и биволи се борят, ровят земята, тичат и много реват, времето се разваля, на вятър, дъжд и сняг е. Когато говедата много щръклеят, е на град. Когато сумтят нагоре, очаква се буря. Когато добитъкът реве и мирише към една страна, от тая страна ще се разва-ли времето. Когато волът и кравата много се изморяват, потят се и изплезват език, това е знак за дъжд и град. Ако воловете нощно време мучат, лошо ще е времето. Ако биволите лягат във водата зимно време, времето се разваля. Когато говедата много слама ядат, то е знак за продължителна зима. Когато лятно време говедата вирнат опашки и бягат, дъжд и град идат
Коне
Когато конете играят или ги хапят много мухи и те постоянно климат с глава, дъжд ще вали. Търкалят ли се конете, разваля се времето. Когато силно пърхат, също се разваля.
Овце
Ако овците се събират на купчини да пасат и вървят след овчаря, това е знак, че времето скоро ще се развали. Лете ако овците лакомо пасат, е на дъжд, а зиме – на сняг. Ако зиме овците налитат много на храна, зимата ще е дълга и тежка. Есен ако овцете ядат суха шума, ще има скоро сняг. Когато овцете ядат мъха по дърветата, ще завали дъжд. Когато овцете си ядат вълната, зимата ще е голяма. Когато овцете се бият, вятър ще задуха! Когато са мързеливи и вървят с наведена глава, на дъжд е. Когато ся въртят зиме опашките, ще заваля www.spiralata.net благодарение на Н.Р. 43
сняг. Пърхат ли овците, добро ще е времето. Блеят ли зиме много, на сняг е.
Кози
Когато козите си въртят главите, чистят си ушите, тропат с крака в клепат е уши, борят се и много сея мушкат с рога, на дъжд и сняг е.
Свине
Когато свинете много играят и носят в устата си клечки, сняг или дъжд ще валят. Зиме свинете кога играят в кочината, грухтят много сняг ще вали. Лятно време ако ровят в земята, дъжд ще има.
Куче
Когато кучето се прибере рано и търси топло място, свива се на кълбо, времето се разваля и голям студ ще има. Есен ако кучето лежи с изпънати крака, зимата ще е лека, ако пък се сгърчват или спят с муцуна между нозете, тежка зима иде. Когато кучето се тресе, лошо време ще бъде.
Котка
Когато котката много се мие и ближе, времето се разваля. Ако се мие срещу огъня, студ ще има. Koгато котката се мие, на която страна е обърната, оттам ще дойде вятърът. Когато котката спи в пепелта, времето се разваля, а когато се припича на слънце, ще вали.
Мишки
Много мишки през лятото предвещават глад. Много мишки предвещават люта зима. Зла зима ще има и ако мишките събират много храна и правят големи купчини. Когато полските мишки заравят грозде по лозята, на лоша зима е. Много лалугери ако се появят привечер, е на хубаво време.
Вълци и дивеч
Когато дивечът слиза в ниските места из гората да зимува, тежка зима се очаква. Вълците когато се събират на стада и вият много, е на лошо време. Вълците ако вият вечер, е на хубаво време.
Когато лисицата много лае, ще вали сняг.
Когато зайците се крият и не излизат, времето се разваля, а когато излязат, оправя се. Когато елените силно мучат, е на лошо време.
Поведението на птиците
Петли и кокошки
Когато петлите пеят ненавреме, на лошо време е. Ако пеят преди заход слънце, времето се разваля. Когато пеят на лягане, е на вятър. Ако пеят вечер, това е знак, чеша сутринта ще има мъгла. Ако петлите пеят преди среднощ, времето ще се промени.
Когато петлите и кокошките се крият под стряхите, е на буря и голям сняг. Когато кокошките си търкалят в пепелта, на вятър е. Когато на лягане кокошките кудкудякат, времето се разваля, ще вали дъжд. Лете ако кокошките стоят срещу слънцето и се пощят, ще вали дъжд. Ако се качват преди обед по дърветата, времето се разваля! Ако започнат рано да снасят яйца рано ще започне и пролетта. Стара кокошка ако снесе малко яйце зимата ще е лоша.
Пуйки, патки и гъски
Пуйките кога се качват по плевните и купите сено и ровят, е на ясно време. Ако гъските зиме се скупчват на едно място и малко ходят зимата ще е дълга. Когато патките и гъските се потапят много във водата, е на дъжд, а зиме – на сняг! Много ако крякат гъските, времето се разваля.
Врабци
Когато врабците много цвърчат времето се оправя, а когато високо хвъркат, е на вятър.
Ако много чирикат и летят на орляци, времето ще се стопли, ако е студено, а ако е добро, ще се развали скоро. Наесен ако врабците се събират на купчини и хвърчат от място на място и пеят „гзип“ „гзип“, ще вали сняг. Когато много се къпят лятно време, ще вали дъжд.
Гарги, врани, чавки
Когато напролет дойдат много гарги, времето се разваля. Много чавки предвещават дъжд. Хвъркат ли гаргите нависоко, добро ще е времето. Ако враните се вият високо, на вятър е. Зиме кога гаргите хвъркат вкуп нависоко, е на сняг. Зиме, когато гаргите са накацали по дърветата и гледат към планината, се очаква голям студ.
Враните ако се къпят във водата, е на лошо време.
Прелетни птици
Ако прелетните птици дойдат по- рано, годината ще е добра.
Лястовици
Когато лястовиците хвърчат близко до земята, или допират крилата си до водата, това е знак, че времето ще се развали. Ако лястовиците рано си заминат, очаква се люта зима, а ако си отидат по-късно от обикновено, зимата ще е топла.
Щъркели
Когато щъркелите идват напролет с много чиста, бяла перушина, няма да има добър берекет. Когато щъркелите летят на колело, много дъжд се очаква. Когато щъркелите много хапят добитъка, също ще вали, а когато предвождат облак, град ще има.
Славей
Ако славеите запеят много рано, добро ще е времето.
Косове
Много косове предвещават глад. Когато косът пее на върха на дървото, добро време ще има, а когато пее в шубраците, времето ще е лошо.
Други птици
Когато чинката запява преди март, лошо време и сняг се очакват. Когато зиме кадънката пее „чип“, „сип“, сняг ще вали. Когато дроплите прелитат от север на юг сняг ще вали. Зиме www.spiralata.net благодарение на Н.Р. 44
ако дивите пат! ки прелитат накуп, голям студ ще има. Когато крякат дивите гъски времето ще е лошо. Лебедите ако се вият високо в небето, дъжд ще: вали. Когато бухал буха нощно време, това е знак за лошо време за сняг. Ако времето е дъждовно бухането му е знак, че времето се оправя. Ако буха откъм юг, разваля се времето, а ако буха откъм север, ще е добро. Кукумявката кукумячи ли, добро време се очаква, а ако кукумявчи вечерно време, лошо ще е времето. Ако кукумявката е високо на дървото, времето ще се оправи, а ако е слязла ниско, разваля се. Кукувицата ако кука напролет, лятото ще бъде сухо. Когато кука късно вечер, на суша и глад ще е. Ако кукувица кацне на зелено клонче, зимата ще бъде снежна, а ако кацне на сухо клонче, зимата ще е суха. Ако кукувицата дойде по-рано, пролетта ще е хубава, а ако си замине по-късно (след 1 юли), зимата ще е добра. Когато орел кацва на дърво, времето ще се оправи, а ако кацне на земята, разваля се. Когато орлите се вият, времето се разваля, а когато се явят много орли, град ще вали. Лятно време когато орлите много пищят, на суша е. Когато пойните птици много пеят, времето се разваля.
Риби, змии, жаби и др.
Когато рибите много скачат над водата, годината ще е неплодородна и скоро ще вали дъжд. Ако след залез слънце рибите много играят, ще вали дъжд.
Лете ако много змии има по пътищата, дъжд ще вали, а също и когато водните змии препускат по водата.
Когато жабите излизат на сухо, е на дъжд. Ако нощем те излизат от дупките си, на другия ден времето ще е лошо. Когато жабите много крякат и денят е много горещ, времето ще се развали, дъжд ще вали. Ако жабите не крякат, е на киша и дъжд. Когато напролет закрякат жабите, това е знак, че няма да има вече студ и сняг. Ако закрякат рано напролет, лятото ще е добро. Когато зелената жаба кряка или се катери по дърветата, ще вали. Лятно време ако костенурките се заравят в земята, дъжд ще вали, а на някои места точно обратното, това предвещава голяма суша. Когато водните костенурки излизат из водата и крякат, ще вали дъжд. Когато дъждовник излезе от дупката си, много дъжд се очаквай Такова ще е времето и когато дъждовникът кряка. Когато пропълзят много охлюви, също е на дъжд. Голи охлюви също предвещават дъжд. Ако лятно време малки бели охлювчета се изкачват нагоре по растенията, зимата ще е студена и с много сняг.
Поведението на насекомите
Мравки
Когато мравките излизат от дупките си, бягат неспокойно и се скупчват на купчини, дъжд ще вали. Ако закриват мравуняка си, лошо време се очаква. Ако ли пък изхвърлят пръст от земята, на добро време е.
Мухи
Когато мухите много бръмчат и хапят, времето се разваля, ще завали дъжд. Дъжд ще вали и ако във въздуха летят рояци от малки мушички.
Комари
Когато комарите хапят много, дъжд ще вали. Пак дъжд се предвижда и ако комари хвърчат лятно време ниско над водата.
Оси, пчели
Когато осите си правят питите ниско, зимата ще е добра, а когато ги правят високо – лоша. Лошо ще е времето, ако пчелите много бръмчат. Ако пчелите много играят през деня, на другия ден времето ще е лошо. Ако пчелите се прибират бързо в кошерите си, лошо време ще хване. Ако зимата пчелите излизат от кошерите си, лоша ще е зимата.
Пеперуди
Ако напролет хвърчат много бели пеперуди, това е знак, че ще има много коприна.
Паяк
Ако паякът бързо плете паяжината си, добро ще е времето. Когато лете сутрин има паяжина, това е знак за суша. Има ли паяжина върху чимшировите дървета, скоро ще вали дъжд.
Скакалци, щурци
Когато много скакалци се появят в полето, ще вали дъжд. Когато много щурци пеят по нивите по време на жътва, хубаво ще е времето
Растения
Бобът ако на пролет много расте, годината няма да е плодородна. Зарзалите ако са в изобилие, годината няма да е плодородна.
Много ягоди – малко плодородие. Трънките ако дадат голям плод, ще има люта зима. Малко ако са трънките, зимата ще е мека. Лешниците кога народят много, мразовита зима ще има и обратно. Много дренки са предвестник на зла зима и много сняг.
Изобщо, когато има в изобилие дренки и киселици (диви ябълки), орехи, лешници, глогинки, зимата ще е тежка.
Когато дъбът има много жълъди, зимата ще е люта, а храните – скъпи.
Гъби ако има много през есента, следвалата година ще е плодородна. Ако има много печурки и манатарки, плодородие: се очаква. Гъбите млечници предвещават неплодородна година.
Равнецът когато много цъфти, зимата ще е добра.

Когато дърветата цъфнат повторно през есента, зимата ще е люта, с много сняг. Ябълките петровки ако родят повторно и на Петковден, зла ще е зимата.
Капене на листата
Ако листата на дърветата започнат да капят по-рано от обикновено, ще има болести по добитъка. Ако листата паднат по-рано есенно време, това е знак за добра зима. Ако листата започнат да капят първо от върха надолу, зимата ще дойде рано.
Трева
Ако пролетно време тревата се покаже по-рано по нивите, няма да има плодородие.
Лозя
Ако прътът на лозята е червен есенно време, хубаво грозде ще има през лятото.
По небесните тела и атмосферните явления
Слънце
Когато сутрин слънцето е бледно, силно грее и трепти, или ако през него минава облак, дъжд ще вали през деня.
Сутрин при изгрев слънце ако небето е червено откъм изток, очаква се дъжд през деня и ще духа източен вятър. Когато слънцето изгрее по-рано от обикновено, ще вали град. Времето се разваля и ако слънцето не изгрее ясно, а ако е ясно, оправя се. Ако слънцето изг-рее зад тъмен облак, още същия ден ще завали.
Ако при залез слънцето е бледо, ще духа вятър. Ако при залез слънцето е червено, също вятър се очаква. Когато при залез слънце небето се зачерви, на другия ден ще духа вятър и ще вали дъжд. Когато слънцето залезе в облак, времето се разваля, а когато залезе между два облака, продължителен дъжд ще вали. Когато слънцето захожда в ясно, е на хубаво време. Ако слънцето на изгрев има светла опашка, ще вали дъжд. Ако при изгрев слънцето има „уши“, ще вали и ще духа силен вятър. Когато слънцето има „уши“ откъм юг, ще вали дъжд, а когато са откъм север, е на суша. Когато при изгрев слънце има облаци и от тях се спускат слънчеви лъчи като крака или се показват две-три слънца, е на дъжд. Ако на небето по обяд или надвечер се покажат две-три слънца, на другия ден ще има силен вятър. Сутрин ако излязат три слънца, на киша е.
Когато сутрин около слънцето има червен венец, ще духа вятър. Ако около слънцето има кръг като харман, времето се разваля, дъжд или сняг ще валят. Когато слънцето е обиколено от омара, на суша е. Слънцето ако се покаже в три кръга, след три дни ще завали дъжд, или ще има силна буря. Зиме кога- то около слънцето се яви светъл кръг с врата, отворена на запад, лошо време се очаква, а когато вратата гледа към изток, добро ще е времето.
Месец (луна)
Бледен месец предвещава дъжд, а чист и светъл – ясно време, а червеникав – вятър и силна буря. Пълна и ясна луна е на голям студ зиме, а лете е на хубаво време. Когато се мени месецът, мени се и времето. След смяна на месеца до 3-4 дни ще вали дъжд.
Ако рогата на месечината са остри, времето ще е добро, а ако са тъпи, ще се развали. Ако единият край на месечината е увиснал надолу, времето се разваля, ще вали. Ако долният рог на месеца е по- тънък от горния, то през първата четвърт на месеца ще вали дъжд. Ако има харман, гумно около месеца, лошо време се очаква. Когато около месеца има харман и небето е облачно, времето се разваля. Червен кръг около месеца означава дъжд. когато около месеца има харман с врата, отворена откъм юг, е на дъжд или сняг, а когато вратата е откъм север, ще е лошо.
Звезди
Когато звездите слабо светят или са мътни и неясни, на лошо време е, на дъжд е. Когато звездите силно лъскат, ясно време и голям студ зиме ще има, а дете – суша. Когато звездите са нарядко, разваля се времето. Ако звездите са много нагъсто и много ясни, ще има суша. Когато звездите много играят, ще удари град. Бели или червени кръгове около звездите е на добро време.
Ако Млечният път е светъл и пълен със светли звезди, на добро време е. Ако съзвездието Кокошката не е ясно, ще вали дъжд. когато се види падаща звезда, ще духа вятър. Появата на опашата звезда (комета) предвещава много голямо плодородие.
Вятър
Когато вятърът духа високо, времето се разваля. Когато при много топло време духне и вятър, ще вали. Ако ветровете „се бият“, дъжд и сняг ще доведат, а ако духат два- три дни поред, голяма суша ще настъпи. По високите места като задуха силен вятър, скоро ще има виелица. Когато духне източният вятър, разваля се времето. Лете източните ветрове довеждат суша, а зиме – сняг. Източният вятър предвещава плодородие. Западният вятър поправя времето, а северният вятър довежда суша. Южният вятър винаги разваля времето, на другия ден вали дъжд.
Буря
След буря винаги тихо време настъпва.
Вихрушка
Ако през лятото често се извиват вихрушки, суша ще има. Другаде прогнозират, че много вихрушки са предвестник на гръмотевици и дъжд.
Небе
Ясно небе – голям студ. Ако небето сутрин е много ясно, времето се разваля. Червено небе предвещава вятър. Ако се зачерви откъм запад, е на суша. Ако нощем небето е мрачно и не се виждат много звезди, времето ще е дъждовно. Ясно небе с малко звезди означава суша.
Облаци
Когато времето е много облачно и тежко, ще валят дъжд и град. Ако сутрин има много облаци ниско по небето, времето се променя. Облаци около слънцето предвещават буря. Бяло-синкави облаци по небето са на дъжд. Когато се зададе облак й непрекъснато гърми, град ще вали. Облак ако фучи, също е на град. От тъмни облаци едър дъжд вали. Ако скоро е валял дъжд, а по небето се виждат редки облаци и времето е задушно, дъждът ще се повтори. Когато облаците са на дипли, ще вали дъжд. На юг ако има облаци, скоро ще вали дъжд. Черни облаци откъм юг предвещават град, а червени – вятър.
Мъгла
Ако при изгрев слънце на ясно небе има мъгла, дъжд ще вали през деня. Вечерната мъгла довежда дъжд през нощта. Мъгла като дим означава суша. Суха пролетна мъгла предвещава сухо лято, а влажна – дъждовно. Когато се появи мъгла по върховете на планините, ще вали дъжд или сняг. Вдигне ли се мъглата от високите места, оправя се времето. Когато мъглата е по ниските места, суша ще има, а ако е по високите – на дъжд е. Когато мъглата лежи ниско, вятър ще духа.
Дъжд
Подир дъжд изгрява слънце. Ранният сутрешен дъжд не продължава дълго. Ако вали дъжд и прилича слънце, ще вали няколко дни поред. Когато вали дъжд и по небето има черни облаци, дъждът ще е продължителен. Когато дъждът започва да вали с едри капки, скоро ще спре, а ако капките са ситни, продължителен ще е. Ако, когато вали, от капките стават мехурчета по земята, дъждът ще е много продължителен.
Дъга
След дъжд ако се появи дъга, времето се поправя, дъждът престава. Повече зелен цвят в дъгата предвещава дъжд и изобилие на жито, просо и много трева, червеният цвят е знак за ветровито време и изобилие на вино. Жълтият цвят показва много царевица и жито, а моравият цвят предвещава глад и мор. Ако се появят две дъги, това е знак, че дъждът се е извалял. Когато има повече дъги през лятото, ще има изобилие на вино.
Гръмотевица
След като гърми, ще вали. Ако много гърми, малко дъжд ще вали. Ако прогърми преди пладне, град ще вали. Много гръмотевици предвещават изобилие на боб. Колкото по-рано прогърми за пръв път през пролетта, толкова по-скъпи ще бъдат храните. Ако прогърми откъм юг, е на град, а ако това е откъм запад, плодородието ще е добро. Зимните гръмотевици означават нездрава година и мор по хора и добитък.
Светкавица
Когато святка в ясно небе, суша ще настъпи.
Ако през нощта святка, без да гърми, дълго време няма да вали. Ако светне на изток, на суша е.
Сняг
Когато завали сняг, времето омеква. Много сняг предвещава голямо плодородие. Дълбок сняг – пълни хамбари. Когато снегът се задържа по дърветата, това е знак, че ще вали още.
Град
Подир град идва и дъжд. Град бие до слог. Облак, предвождан от орел, носи глад. Когато няма дъжд, и градът е добър.
Роса
Ако сутрин има роса по тревата и цветята, на добро време е. Силна роса кога пада, е на суша. Ако лятно време няма роса по тревата, е на суша, а когато има много и остава до късно, на дъжд е.
Много роса предвещава промяна на времето.
Слана
Много слана води дъжд или промяна на времето. Дебела сутрешна слана е на сняг. Ако есенно време няколко сутрини поред пада слана и след нея се заоблачи, ще има дъжд или сняг. Когато има слана зиме и се стопи, времето се разваля. Ако падне слана след зарязва-нето на лозята, поврежда ги.
Скреж
Много скреж по дърветата е знак за обилен плод. Ако зиме има много скреж, есента ще има много дъжд. Когато по клоните има много скреж, през годината ще има много мед.