Хижа Тъжа е разположена е в Калоферска планина, югоизточно от връх Марагидик / Русалка на 1525 м н.в.
Изходни пунктове (летни маршрути):
1. Априлци (кв. Острец) – Русалийски проход – хижа „Тъжа” (жълта лентова маркировка)
– 3 часа От кв. Острец се продължава на юг по асфалтово шосе (3 км) до разклона на р. Рибна към Русалийския проход. Върви се в югоизточна посока и се навлиза в долината на Острешка река по асфалтов, а после и по горски път.
Той се изкачва до водослива на два потока, които се пресичат по мостове, излиза се на поляна и през гора се достига широк хребет. Със стръмно изкачване се стъпва на пътя от кв. Острец към Русалийския проход. Пътеката сече завоите на пътя през гората, а после по гол хребет достига до превала на прохода (2.40 часа). Продължава се вляво от хотел „Табите” на юг по пътя и се достига хижа „Тъжа”.
Село „Тъжа” – хижа „Русалка” – хижа „Триглав” – местността Смесите – хижа „Тъжа” (синя лентова маркировка) – 6.30 часа
2. От центъра на кв Острец в Априлци се тръгва на север по каменист път, а след сипей и борова горичка пътеката се отклонява вдясно от пътя. Тя продължава стръмно на северозапад и отново излиза на каменистия път.
По-нагоре пътеката пресича още няколко пъти планинския път, а след това продължава само по него и след 3 часа от с. Тъжа достига хижа „Русалка”.
След около 1.30 часа се достига отклонение от пътя за хижа „Триглав” (4.30 часа). След около час се достига мостът над Кадемлийска река в непосредствена близост до Кадемлийския водопад (5.30 часа). Продължавайки по пътя, след около 20 минути (5.50 часа) се достига местността Смесите, а след още 40 минути на запад край хижа „Мандрата” се достига хижа „Тъжа” (6.30 часа).
Съседни обекти (летни маршрути):
1. Хижа „Тъжа” – Връх Ботев – заслон „Ботев“ (червена лентова и стълбова маркировка) – 4.25 часа, Вариант: връх Ботев – хижа „Рай” (зелена лентова маркировка) – 2.30 часа
От хижата се тръгва по маркировката на запад (Е-3), излиза се до един от началните притоци на р. Тъжа, пресича се реката и започва изкачване на северния склон на рида Русалиите.
Върви се през гора, след това се продължава по склон, обрасъл с хвойна и трева. След 1.30 часа се излиза на обширната поляна Русалийски гробища.
От нея маркировката води в западна посока нагоре по вододелното било и преминава южно от връх Овчарска грамада.
За още 30 минути се излиза на седловината Пилешки полог между него и връх Параджика. Продължава се по шосето край връх Ушите до седловина Маринка с едноименния заслон.
Следват се извивките на билото и в югозападна посока се достига Малкият Юмрук с паметник на загинали планинари. За около 20 минути се изкачва връх Ботев (3.40 часа).
Връх Ботев (2376 м н.в.) е първенецът на Стара планина и трети по височина връх в България.
От него се открояват неповторими гледки във всички посоки. През 1942 г. е построена третата у нас и втора по височина метеорологична наблюдателница. През него преминава Европейският туристически маршрут Е-3.
Върхът е един от 100-те национални туристически обекта.
От връх Ботев до заслон „Ботев” се продължава на запад по трасето на Е-3 и за около 45 минути може да се слезе директно до заслона по стълбовата маркировка, но ще бъде по-лесно, ако се следи извиващата се с много серпентини лятна пътека.
Заслон „Ботев” е на 2053 м н.в., 28 места, външни и вътрешни бани и тоалетни, локално отопление, собствено ел. захранване, туристическа кухня, битова столова.
Вариант:
От връх Ботев за хижа „Рай”
се слиза в южна посока по маркираната в зелен цвят пътека за около 2.30 часа (6.10 часа от хижа „Тъжа”). Теренът е труден, а пътеката – много стръмна. Започва спускане по т.нар. „Тарзанова пътека” по скалист склон, успоредно на малък поток.
По-надолу пътеката преминава през скалисти участъци, обезопасени със стоманено въже, изкачва се през скални площадки и под отвесни скали и вкопана в хребет, спускащ се от връх Ботев, стръмно слиза до пътеката, идваща от хижа „Васил Левски” за хижа „Рай”.
След 10 минути в източна посока се пресича потокът на Райското пръскало
и по широка пътека достига хижа „Рай”, 1420 м н.в., 115 места, вътрешни и външни бани и тоалетни, туристическа столова, бюфет, собствено ел. захранване, отопление на твърдо гориво.
2. Хижа „Тъжа” – местността Смесите – местността Гроба – седловина Чим колиба – връх Малък Кадемлия – връх Голям Кадемлия
(червена лентова и стълбова маркировка, синя лентова маркировка) – 3.20 часа Към местността Смесите се тръгва по маркировката на изток (Е-3), пресича се реката край хижа “Мандрата” и се достига долинно разширение на няколко потока (30 минути).
Излиза се на пътя за връх Голям Кадемлия, навлиза се в Гърмящата гора и след стръмно изкачване се достига високопланинското пасище Пашовица.
Маркировката, прокарана успоредно на пътя, достига местността Деветте извора, изкачва се на връх Кръста, а след него достига паметна плоча на въстаник от Априлското въстание в местността Гроба (2 часа).
Тук се изоставя червената маркировка и се тръгва на юг по планинския път към седловината Чим колиба, а от нея се следва синя лентова маркировка, изкачваща се стръмно нагоре.
Последователно се преминава край два от завоите на планинския път и за около 40 минути се излиза на връх Малък Ка
Туристически маршрути около хижите на БТС Хижа „Тъжа” Хижа “Тъжа” Маршрути демлия (2226 м н.в.) (2.40 часа от хижа „Тъжа”). От върха синята маркировка отвежда на юг до хижа „Соколна” за 4.30-5 часа през върховете Пиргос, Мазалат и Анастастепе.
Маршрутът, който се следва от връх Малък Кадемлия, е в западна посока без маркировка. За 15 минути се слиза на седловина и за още 20 минути по пътя се изкачва връх Голям Кадемлия (3.20 часа).
Голям Кадемлия (2375 м н.в.) е първенецът на масива Триглав и вторият по височина старопланински връх. От него се откриват необятни панорами на юг към Казанлъшкото поле, зад него – към Средна гора и Родопите, а на север – главното било от връх Ботев на запад до хижа „Мазалат” на изток.
На върха има малък туристически заслон, който може да подслони за краткотраен престой 8-10 човека. Обзаведен е с маси и пейки. Хижа „Тъжа” – връх Росоватец – хижа „Мазалат” (червена лентова и стълбова маркировка) – 4 часа От хижа „Тъжа” до местността Гроба с паметна плоча се следи маршрутът, описан в Маршрут 2 (2 часа).
Лятната пътека подсича седловинно понижение и се насочва към връх Росоватец.
Като пресече малък скалист лавинен улей, маршрутът продължава на изток по просторно пасище.
С няколко къси завоя пътеката, стеснявайки се чувствително, слиза по стръмнината към природната забележителност Пеещите скали и по диагонал продължава северно от билото и от ниско безименно връхче (3 часа). Тя прекосява надлъжно продълговатата седловина по билото и се прехвърля южно от него.
С лек наклон надолу по диагонал маршрутът извива през плитки улеи, навлиза в местността Седемте дола, траверсира връх Вълча глава и като извива през поляна с водохващане в гора, излиза на билната поляна Мандрището, където се намира хижа „Мазалат (1511 м н.в., 56 места, вътрешни бани и тоалетни, собствено ел. захранване, отопление на твърдо гориво, туристическа столова и кухня, бюфет).
История
Хижа Тъжа, наричана в миналото Марагидик, е била построена от севлиевските туристи през 1927г, на левия бряг по горното течение на река Тъжа. Новата хижа, построена през 1948г е малко по-високо и северно от старата, на 1520м н. в. Хижата се намира на Изток от връх Ботев с Стара Планина. Тя е и най-близката хижа от вр. Ботев по билото. Сградата е водоснабдена, и разполага със собствен ВЕЦ. Има около 52 места за нощуване, голяма столова и кухня. Има баня, вътрешна и външна тоалетна. Има и чудесни хижари.
Съседни туристически обекти: – вр.Ботев – 3.30-4.30ч; – х.Мандрата – 800м; – х.Триглав – 2.00-2.30ч; – х.Мазалат – 3.30-4.00ч; – х.Русалка – 3.00-4.00ч; – х.Соколна – 7.00ч; – заслон Голям Кадемлия – 4.00ч; – х.Рай – 5.30-6.30ч. през вр.Ботев; – х.Васил Левски – 7.30-8.00ч.
Изходни места: с. Тъжа – 6.00ч;гр. Калофер – 5.30ч;гр. Априлци (кв.Острец) – 3.00-3.30ч.
В близост до хижа „Тъжа“ се намира връх Мара Гидик (Русалка) –1889м. Между хижа „Тъжа“и хижа „Русалка“, в Русалийският проход, се намира кадемлийският водопад (кадемлийско пръскало). Разположен е в подножието на връх Триглав, Средна Стара планина, на височина 1500м. Височината на водния пад е 70м. Мощната водна струя пада от венец от отвесни скали в огромни блокажи.
Местоположение: Калоферска планина, югоизточно от вр. Русалка, 1525мн.в., GPS: 42.751341ºN 24.993954ºE.
Описание: Сграда с капацитет 50 места, вътрешни и външни санитарни възли, вътрешна баня, собствено ел. захранване, локално отопление, туристическа столова и кухня.
Хижата е пункт от „Е-3”.
Изходни пунктове: с. Тъжа, общ. Павел баня, обл. Стара Загора – 6ч (25км), ж.п. спирка Тъжа (на Подбалканската ж.п. линия) – 6.30ч (28км), Калофер – 5.30ч; Априлци (кв. Острец) – 3ч
Съседни обекти: вод. Кадемлийско пръскало (висок 72 м) – 1ч; вр. Русалка (1889 м) – 1.15ч; х. Триглав – 2ч; х. Русалка – 3ч; вр. Ботев (2376м, обект от 100-те НТО и №3 от 10-те п.п.) – 3.30ч, х. Мазалат – 4ч, х. Рай (през вр. Ботев) – 5.30ч, х. Соколна – 6.30ч.
Стопанин: ТД „Приста” – Русе
Контакти
За контакти: 082/820-272, 0896 688 549, 0896 688 551, 0896 688 552, 082/519-002, e-mail:prista _ td @abv.bg.
