”Да се знае и никога да не се забравя „какво се случи в лето 1876-о кога се потъпка и изгори Ново село за народност”
ОТ 2 ДО 11 МАЙ 1876 Г. новоселци водят тежки боеве. На 9 май, след падането на Батошево и Кръвеник, турците хвърлят всичките си сили за превземането на Ново село. Позициите на въстаниците стават неудържими, но тяхната защита не позволява на врага да овладее бързо селото. Бойците отстъпват бавно. Към източната страна на селото срещу настъпващите орди излиза и „ковачът на тежките саби” Кольо Тодоров Матеев, оръжейникът на въстанието. Замахва с тежката си сабя срещу двама башибозуци, изскочили срещу децата му, отрязва главата на единия, грабва пушката му и застрелва другия. Да продължи по-нататък боя не може, тъй като са ранени и двете му ръце. На другия ден е заловен, изкаран на местността Тотина поляна, където е разсечен на късове след нечувани изтезания.
ЛИЧНИТЕ вещи и оръжието на Кольо Матеев, след целенасочена събирателска дейност през 1955-1956 г., постъпват в плевенския музей. Заслугата за тяхното издирване е на Иван Марангозов, стария учител и общественик, когото познаваме като автор на книгата „Новоселското въстание. Осемдневната борба под Марагидик”.
САБЯТА, с която Кольо Тодоров убива башибозука, до Освобождението е скрита в един от зидовете на къщата му. През 1955 г. Марангозов пише до плевенския музей: „Сабята на ковача-чудак, с която с един замах отсякъл главата на турчина-нападател, се пази у неговите наследници. Трябва да се прибере…” След постъпването й в музея старият учител споделя: „Зарадвах се много, че най-после тежката сабя на ковача-чудак е отишла, дето трябва да бъде и дето й прилича”. Предполага се, че сабята е от последните работи на майстора, добре закалена, ръчно изкована. Тежи 900 грама. Ръкохватката й е с дъгообразен предпазител, завършващ със стилизирана глава на птица.
СЪХРАНЕНА е и наковалнята на майстора заедно с ковашки клещи. Върху една от вертикалните страни на наковалнята е издълбана годината 1868, т.е. годината на изработването й. Украсена е със зигзагообразни линии и несиметрични геометрични орнаменти. През 2006 г. троянци имаха възможността да видят тази реликва в изложбата, посветена на 130 години от Априлското въстание, представена в сградата на Конака.
ДРУГА ЗАПАЗЕНА лична вещ на ковача е църковна книга „светче” – руски месецослов от 1864 г. В нея има две значими приписки. Едната гласи: „Това светче да се знае, че е на Кольо Тодоров от Ново село, 1868, януари 8 ден”. Другата отбелязва мъченическата му смърт: „1876 сене (година) месец мая на 11 кога са убили Коля Тодоров във понеделник по пладне.”
СЪХРАНЕНИТЕ вещи на Кольо Матеев, заедно с другите запазени материални свидетелства на Новоселската епопея имат особена стойност за нас като символ на саможертва и мъченичество, на чест и героизъм. Посланието, което носят тези реликви през вековете, е да се знае и никога да не се забравя „какво се случи в лето 1876-о кога се потъпка и изгори Ново село за народност”.
автор Десислава Вутова
