В началото на месец юли на Петровден по стар стил, в местността Поленици край град Априлци и в околностите разположени в подножието на връх Ботев, се провежда празникът на овцевъдите с много песни, танци и барбекюта на открито.
По този повод се прави и курбан от овнешко, който се раздава за здраве на всички присъстващи гости от съседните села и чуждестранни туристи. Изготвят се и други характерни за този край ястия от овче мляко, като например „бял мъж“ – солено-сладък млечен специалитет, който се вари, а после се запича по специална технология.
Легенда за произхода на ястието е свързана с вярата, че Свети Петър е покровител на жетварите. Дори на Петровден той сам слиза на полето и жъне заедно със селяните. Затова на празника се работи до обяд, а после се празнува. В миналото основното, а често и единственото ястие на нивата е било сиренето. Според легендата, когато жътварите го наредили на трапезата си, за да нагостят Свети Петър, то се разтопило от горещината на петровското слънце. В народните представи тогава е най-топлото време на годината и петровското слънце може да размекне даже камъка.
Хората се притеснили, че няма с какво да нагостят Свети Петър. Тогава той ги успокоил, пресегнал се към близката нива, откъснал няколко класа жито, разтъркал ги между дланите си и те станали на хубаво бяло брашно. Гостът поръсил сиренето и се получила каша, която нарекли “Бял мъж”. Оттогава хората винаги поднасят това ястие на Петровден. Народът казва, че на този ден “Бял мъж се прави за бяло брашно и за бял хляб”.
В Априлци след Петровите пости, на празника, високо в Балкана, са приготвял бял мъж. Това е ястие, което се прави от овчето мляко тогава, когато овцете „прегарят“ и то е най-гъсто.
Петровден е празникът, посветен на християнските апостолите Св. Петър и Св. Павел. Чества се на 29 юни. В традиционния български бит е един от най-почитаните празници през летния период.
Според народните представи двамата светци Петър и Павел са били братя- близнаци. Св.Петър бил добър старец, облечен в бели дрехи, защото когато светците се събрали да си поделят света, на него се паднало да държи ключовете от райските двери.
В тяхна чест в селата се правят събори, в които се прави общ курбан, пеят се песни, играят се хора и се извършват ритуали, за които се вярва, че предпазват от пожари, гръмотевици и градушки.
На този ден на трапезата се слагат следните ястия: прясна питка, прясно сирене, баница с масло и сирене, бял мъж, петровско пиле и кокошка с джанки. ОПИТАЙТЕ И ВИЕ!
Рецепта за прясна питка за Петровден
Продукти:
около 8оо гр. Брашно 1бакпурвер
1 чаена лъжичка сода бикарбонат 400 гр. кисело мляко 1 яйце
1 чаена лъжичка сол.
Смесете брашното със солта и бакпулвера. Содата добавете към киселото мляко и разбъркайте да шупне добре. Направете кладенче в брашното и изсипете млякото, добавете и яйцето и омесете меко тесто. Оформете на питка и изпечете в предварително загряна фурна на 180 градуса до готовност.
Рецепта за Петровско пиле
Приготвя се по следния начин:
Едно пиле около килограм и половина се измива добре. Подсушава се и се осолява. Намазва се много добре отвън и отвътре с краве масло. Пече се до готовност на 200 градуса.
ЛЕГЕНДАТА ЗА ЯСТИЕТО БЯЛ МЪЖ
Това е единственото ястие в българската фолклорна традиция, което се приготвя от мъж.
Легендата разказва за група мъже, отишла на Петровден да ожъне житото. Рано отишли мъжете на нивата, за да избегнат жегите и да свършат работа. Но работата много, а денят напредвал и температурите се покачвали. Тогава при тях слязъл Свети Петър, който грабнал сърпа и помогнал на жътварите да ожънат реколтата, преди да е станало твърде горещо.
Станало време за обяд и всеки отворил бохчата си, за да извади , каквото булката му била приготвила, и заедно да похапнат. Изкарали каквото им било приготвено , но един от мъжете като извадил прясното овче сирене, то било буквално разтопено от жегата. Засрамил се жътварят и не посмял да нагости светеца.
Усетил Свети Петър притеснението му, взел в ръце няколко житни класа , стрил ги , докато зърната станат на брашно .Поръсил с него сиренето , разбъркал и се получила вкусна бяла каша, която нашите предци нарекли Бял мъж.
Необходими продукти:
Прясно сирене (овче, домашно) – боо гр.
Прясно мляко (пълномаслено) – 150 мл.
Брашно—6 —7 сушени лъжици Сол—на вкус
Начин на приготвяне:
Намачкайте сиренето с вилица. Размийте брашното в студено прясно мляко и ги добавете към сиренето. Добавете солта и гответе кашата на тих огън до сгъстяване, но не повече от 4-5 мин, за да не загори.
Приготвяне:
В сгорещен съд се разтопява маслото или се кипва прясното мляко. Добавя се натрошеното прясно сирене и се бърка непрекъснато с дървена лъжица до стопяването му във вид на течност. Добавя се помалко брашното и бъркането продължава до извиране на водата и сгъстяване на ястието, до степен да се отлепя от стените на съда. След изстиване ястието допълнително се сгъстява.
Полученият „Бял мъж“ се яде с хляб или с петмез и мед.
Традицията повелява всяка година по това време да се възпроизведе този първичен кулинарен обряд, за да бъде реколтата такава, каквато е била, когато свети Петър е приготвил храната за първи път.
Днешното ястие “Бял мъж”, обредно приготвено на Петровден, има характер на кулинарна магия, насочена към плодородието и хляба.
На Петровден свършва и двуседмичният Петров пост и се отговява с тазгодишно „петровско пиле”- жертва за светеца. Предпочита се да е първото петле за годината.
Петровден
Имен ден празнуват Петър /от гръцки „камък“/, Павел, Петрана, Полина, Павлина, Петя, Камен.
ЧЕСТИТО НА ИМЕННИЦИТЕ!
На този ден църквата чества паметта на двамата Христови апостоли – Петър и Павел – ревностни разпространители на християнството, изтърпяли много страдания и гонения и са наречени „първовърховни престолници и вселенски учители“.
Петър, беден рибар от гр. Витсаида край Генисаретското езеро, е един от първите ученици на Христос и един от преданите му последователи. Павел, роден в Тарс, Киликия, първоначално изповядва юдейската религия и е сред гонителите на християните. На път за Дамаск той е ослепен от видение на Господа. Завеждат го обратно в града, където след три дни е изцерен по чудо. От яростен противник става най-ревностен разпространител на Христовото учение. През 67 г. заедно със сподвижника му Петър са разпнати на кръст от император Нерон в Рим.
На Петровден се принася жертвено животно в чест на светеца – обикновено се коли „петровско пиле“. Рано сутринта жените носят в черквата колак и ранни ябълки – петровки. Осветени от свещеника, те носят здраве. Според народните вярвания Свети Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая.
Ястието „Бял мъж“ (бел муж) е познато на всички българи и традиционно се прави с овче мляко. В ежедневието го приготвяли предимно овчарите по кошарите и мандрите за важни и скъпи гости. Ястието има и обреден вариант, свързан с Петровден. Според легендата навръх празника група мъже отишли да жънат, но работата била толкова много, че свети Петър, гледайки ги от небето, се смилил над тях и слязъл да им помогне. На обяд единият от жътварите извадил от бохчата парче овче сирене, за да нагости светеца, но от жегата то се било разтопило. Тогава свети Петър взел няколко класа жито, стрил ги, за да станат на брашно, и поръсил разтопеното сирене. Получената вкусна каша хората нарекли „Бял мъж“.
Петровден в другите краища на България:
ПЕТРОВДЕН Е – ЖЪТВА СЕ ЖЪНЕ, ПЕСНИ СЕ ПЕЯТ
Време е за рязане на „брадата“ и колене на петел
Петровден народът ни свързва винаги с жътвата, с младите животни и първите плодове – ябълки петровки, сливи- петровки, както и с големите Петровски събори по села и градове.
Две седмици преди празника църквата е определила да се пости. В този период не се ядат блажни ястия. Едва след края на светата литургия в памет на апостолите, когато свещеникът причестява богомолците, се слага край на Петровия пост.
.
В народните представи двамата светци Петър и Павел са братя близнаци. Те имали и сестра, св. Елена или Огнена Марина. Петър бил по-могъщ и носител на светло, добро начало, затова празникът му се приема за по-голям. Той разрешавал на земеделците да работят на полето, защото неговият ден е началото или средата на жътвата (според местните климатични условия). По традиция на Петровден всяка къща коли за курбан за светеца най-младото пиле – петровско пиле и след като „се комкат”, причестяват, с него отговяват след постите.
Денят на светите равноапостоли Петър и Павел е един от най-почитаните летни празници в традициите на българския народ. На този ден не бива да се върши важна земеделска работа. Обредите и ритуалите, които се извършват на този ден, предпазват от огън и пожари.
В народните представи Св. Павел бил брат на Св. Петър и олицетворявал злото стихийно начало. Той бил винаги лош и сърдит и Павловден, Паульовден се счита за „лих”, „хаталия” ден, за „много тежък празник”. Почита се за предпазване от огън на нивата, за да не пламнат снопите. На този ден не трябва да се работи на полето, за да не изпрати светецът огън от небето и да предизвика пожари. Пак за предпазване от пожари не трябва да се пали огън в огнището и не се пече хляб.
По традиция на Петровден на трапезата се нарежда празнично ястие „бял мъж” или „кутмач” (бито прясно сирене, пържено с брашно), петровското пиле, прясна пита, баница с масло и сирене, тиквеник.
Жените отнасят в църквата обреден колак и първите узрели ябълки петровки, за да ги освети свещеникът. После ги раздават за здраве, особено ако в семейството има починали деца. Това вярване е свързано с народните представи за райската градина.
В народните представи Св. Петър е добър старец, облечен в бели дрехи. При подялбата на света между светците на него се паднало да държи ключовете от райските двери. В райската градина растяло златно ябълково дърво, около което като мушици и пчелички кръжали душите на починалите деца. Когато майките им раздавали ябълки на Земята, Св. Петър им позволявал да късат плодове от райското дърво. Майките на тези деца не бива да хапват от ябълките. В църквата се носят петровски хлябове и ябълки-петровки, освещават се и се раздават на роднини и съседи. До този ден е забрането да се ядат ябълки.
По своята същност повечето от обичаите и обредите разкриват вечната борба на човека с природата и безсилието му пред нея. Безсилие, което поддържа вярата че всички бедствия са дело на зли сили, които подобно на хората биха могли да се умилостивят, уплашат или заклеймят.
Тази вечна борба между човека и природата е намерила най-силен израз в летните обичаи, които започват някъде около края на май. Това било времето на надеждата за плодородие, но и времето на най-голям страх пред жестоките игри на природата. Това е сезона през който житото се пълни със зърно, плодовете се наливат със сладък сок и селянина очаква награда за своя труд. Но често пъти пада градушка, която унищожава голяма част от реколтата, настъпва продължителна суша, която обрича хората на глад или пожари изгарят снопите, а с това и непосилният целогодишен труд на земеделеца.
Магическите обреди, извършвани през лятото трябвало да предпазят реколтата от пагубните природни стихии като град, суша, пожар, от магьосници житомамници, които обирали плодородието по нивите и да осигурят успешно прибиране на реколтата. На есен народът отдавал почит на всички онези сили, които са помогнали за богатия урожай, най-вече мъртвите прадеди, като се стреми да измоли тяхното благоразположение и през идващата година.
ЖЪТВАРСКИ ОБИЧАИ
Жътвата е върховен момент в живота на българския селянин. Още от деня на първото засяване неговите мисли в празник и делник били насочени към тези горещи летни дни, когато идва време да прибере плодовете от своя целогодишен труд.
За първия ден на жътвата всички се пременявали като за празник – с нови дрехи, а младите момичета и невестите затъквали китки зад ухото си. Народът вярвал, че жътвата трябва да се почне на „хубав ден“ – понеделник или сряда, за да е богат урожая и да върви бързо работата. В някои краища зажънването ставало на нов месец за да спори.
ЖЪТВАТА
с един от най-важните моменти в трудовото ежедневие на тръстени-чени. През първия и ден, застанали „на чекъма“(ивица нива, която работниците жънат), жътварите се прекръстват, произнасяйки: „Боже. помози!“. Първа зажънва най-опитната жътварка, а най-добрата певица запява жетварска песен. Жътвата се открива ритуално с изправянето на първия сноп. който един от жътварите, обикновено най-работливият, поставя пред чорбаджията, който с благословията за спорна жътва, поставя върху разстланата между класовете на снопа кърпа, дребни монети и обещава достойно възнаграждение на тези, които работят най-много и най-добре.
Краят на жътвата е ритуално ознаменуван с т. нар. „РЯЗАНЕ НА БРАДАТА“. „Брадата“ се изплита от последните 2 – 3 ръкойки и се окичва с цветя и червени конци. Жътварите нареждат сърповете си около нея, а до тях се слага една „патара“ – филия хляб, посолена със сол, и глава лук, разделена на две. Измиват ръцете си над ръ-койката, после всеки отрязва по малко от нея и хвърля сърпа си през рамо. Много е важно как ще падне сърпът. Ако падне с острата си част към жътваря, другите казват: „Добър стопанин си!“, а ако падне обратно – с тьпата си страна към жътваря -другите подигравателно подвикват: „Не си добър стопанин!“.
Брадата се дава на чорбаджията. Той я носи в къщи и я закача на „кириша“ (греда на тавана) в собата до иконостаса. Пази я до Симеоновден на другата година, когато според обичая, започва сеитбата и тогава брадата се стрива в семето за посев. Така стопаните се надяват, че и през другата година ще има берекет.
Важен обреден момент е коленето на петел в края на ВЪРШИТБАТА. Кръвта трябва да потече върху наредените вече снопи, за да има по-голямо плодородие през годината.
Когато започне прибирането на реколтата момите започват да се събират на СЕДЕНКИ. На моминската седянка се изработва голяма част от чеиза на момата, наред с това се извършва и селскостопанска работа.
Събирането става само срещу делничен ден, е изключение на сряда и петък. Строго се спазва да не се работи срещу празник.
Разгласата за седянката става на чешмата, където момите отиват с менци за вода рано сутринта. През деня момата, у която ще бъде седянката, почиства двора и къщата.
Всяка мома си носи някаква работа. Чепка се вълна, пресуква се прежда или се режат парцали. Домакините слагат нещо за почерпка на гостите – пуканки, варена царевица, печени или варени картофи, сушено.
Разновидност на моминската седянка са „аровете“, „беленките“ и „чукленките“.
На аровете жените чепкат и предат вълна, режат парцали – обикновено се върши някаква срочна и належаща домакинска работа на някоя мома, която се готви за сватба или по друг повод.
На беленките се бели царевица, а на чукленките се чукат слънчогледови пити. Този път домакините подготвят по-богата почерпка за помощниците.
На много места в България бил разпространен обичай, свързан с изправянето на първия сноп. Някъде този сноп се връзвал с червен конец. Докато го изправяли жътварите пъшкали и викали: „Айде тая година едва те дигаме, ама догодина хич да не можем да те дигнем“. Така те изказвали благопожеланията си за още по-богата реколта през следващото лято.
През първия ден на жътвата работата трябвало да свърши още по светло. Когато си тръгвали от нивата, жътварите оставяли на нея две ракойки, сложени на кръст. Това се казвало „вечеря на нивата“. По този начин селянинът изказвал благодарността си къ щедрата природа и към житния дух, който според вярването пазел плодородието по нивята.
По време на жътвата гледали да открият стръковете, които са „брадясали“, т.е. тези класове, които имат по 2-3 класа на едно. Този стрък се наричал „цар на нивата“. Вярвало се че царят носи плодородието на цялата нива и затова някъде го отнасяли тържествено в дома на стопанина, като го оставяли в хамбара. Другаде около царя се оставяли по няколко стръка, които се ожънвали последни и от тях сплитали т.нар. „брада на нивата“. Тя се прави от нарочно оставените най-хубави класове около „царя на нивата“.
Брадата представлява обикновено сплетени като женска плитка житни класове. Обикновено я сплитала най-младата жетварка, която я връзвала с червен конец или мартеница (червен и бял конец). В някои райони оставяли брадата на нивата, като я закопавали. Оставената непожъната брада според народното тълкуване бил делът на нивата от урожая. Затова някъде я наричали „нивина“ или „нивин късмет“. Другаде отнасяли „брадата“ в къщатата на стопанина на нивата, кота я поставяли под иконата или в хамбара.
От брадата отронвали зърна, които слагали при житото за първа сеитба и при зърната за бъднивечерската трапеза. Обичаите свързани с последните житни класове се срещат не само при българите, но и при почти всички европейски народи.
Смята се че вероятно имат индо-европейски произход и са свързани с твърде архаичен период от човешката история. Християнството заличава езическите представи и насочва вярата към силата на бога и светците, но не успява да заличи вярата в магическото въздействие върху природните сили.
