Сушенето на плодове, в това число и на сини сливи, преминава през няколко етапа.
При най-стария се използува топлината на слънчевите лъчи. Нацепените сливи, на които са махнати костилките, или нарязани те ябълки, круши и друти, се нареждат върху каменна плоча, дъска, изплетена от пръчки и повет леса или друта подходяща поставка и се оставят на слънчево място.
Ако сянката се премести и лесите се местят, до като плодовете изсъхнат достатъчно и сливите се пре върнат в цепен пестил.
Защото има и варен. Неприятният момент при такова сушене са осите и пчелите, а и другите летящи гадини, които масово нападат и буквално изяждат „до кожата“ плодовете.
В миналото старите баби си спомняха, че като малки момичета са ги оставяли да вардят плодовете от хвърковатата сган, обикновено с китка шумнати клонки. По този метод, сливите могат да се сушат с костилки но, като предварително се попарват с гореща вода.
Независимо каква сушилна ще използваме обаче, е нужно да спазваме следните правила:
1. Сливите се сортират по големина – отбират се най-едрите и здрави плодове- останалото отива зракия и мармалад.
2. Върху лесите сливите се нареждат с опашките нагоре, като дръжките се махат и то внимател но, за да не се нарани плода.
3. Сушилната се загрява до 45- 50 градуса по Целзий и едвам тогава се вкарват лесите с наредените сливи. Тази температура се поддържа 8 –
1О часа, а вентилационните отвори са открити за излизане на парите.
4. След 10-я час температурата се повишава до 60 градуса, като постепенно се дига до 75. Сушене то продължава 6-8 часа с полузакрити отдуш ници.
5. След 14-18 часа лесите се изваждат за да изсти нат сливите. От гледна точка на икономията е добре да има втори комплект заредени със сли ви леси, за да се използува пълноценно затопле ната сушилна.
6. След нови 14-18 часа вторите леси се изваж дат за охлаждане и в сушилната се поставят от ново първите, като температурата е вече 80-90 градуса, а отдушниците са напълно затворени. След 6-8 часа сливите вече са готови и могат да се прибират на мястото за съхранение. В про дължение на 20 дни те се разстилат на пласт от
20 см. и чак след това се сортират по големина.
Вторият етап е пушенето на сливите върху плете на леса, поставена на камината, в която тлеят сурови или гнили дървета.
Следващият етап, който в някои случаи се застъп ва с втория, е пушенето на сливи върху леса, поста вена над яма. До ямата се прави вкопано в земята ог нище, което се свързва с нея посредством покрит ров.
Пушекът от огъня минава по този своеобразен димопровод и чрез ямата опушва сливите, колкото е необходимо. Хапвалите казват, че така изсушените, тоест опушени, сливи имат приятен вкус, с леко нагарчащ, от пушека, аромат.
След Европейската война (1914-1918 г.) започва изграждането на специални съоръжения, наречени сушилни. Най-разпространени са „хавелките“ – супишилниi на дърва с дървени леси в един или два вертикални успоредни реда и на брой от 4-5 до 20.
