Интересът на хората към диворастящите гъби през последните години нарасна твърде много.
Все повече хора бродят из полята и горите и събират този изключително полезен природен дар.
За балканджиите и гостите на Априлци е планината, която освен всичко друго предлага и добри възможности да си наберат гъби. Условията благоприятстват появата на много видове от тях, но богатите находища от миналите години вече съвсем не са богати.
Причина за това не е само порасналият интерес на
хората, а неправилното събиране, в резултат на което на мястото на изскубнатите гъби скоро други няма да поникнат.
Известно е, че на района около Априлци се срещат повече от 500 вида висши гъби, но от тях не повече от 30-40 имат някакво значение и могат сравнително лесно да бъдат изучени и разпознати.
За да сме сигурни и спокойни, когато решим да събираме гъби, трябва да ги изучим много добре не само от справочниците, а под ръководството на доказан опитен познавач, който на място да ни запознае с
характерните белези, средата и сезона, в който се появяват, и най-важното – с приликите и отликите между ядливите и отровните видове.
В иглолистните гори и техните окрайнини се среща МАНАТАРКАТА (Boletus edulis) – Меча гъба.
Една от най-качествените гъби. Шапката отначало е полукълбеста, после става по-разлята, със сиво до светлокафяв цвят.
Цветът на шапката зависи от това, в каква гора е израсла манатарката. Срещат се видове със сиво-бял цвят, други в светла охра или в тъмнокафяв цвят до чернокафяво. Месото е бяло, плътно, здраво и дебело. При старите гъби омеква.
При младите при разчупване месото не променя цвета си, но при старите добива червено-кафяв оттенък. Има приятна гъбена миризма със сладък вкус на лешник.
Спороносните тръбички са с дължина от 1 до 3 см. Не са сраснали с пънчето и лесно се отделят от шапката. Отначало бели, после – светложълти и жълто-зелени при старите гъби. Пънчето е белезникаво и дебело, до сиво-охрено, с дължина от 8 до 15 см и дебелина до 10 см.
Манатарката расте в широколистните и иглолистните гори по високите поляни от юни до октомври. Тя трябва да се събира в ранните часове на деня, защото я нападат бързо червеи и охлюви. Гъбата има превъзходни вкусови качества и става освен за прясна консумация, още и за сушене и консервиране.
Отровен двойник на Манатарката е ДЯВОЛСКАТА ГЪБА (Buletus satanas), която при разчупване отначало почервенява, после става виолетово-тъмносиня и накрая почернява.
Друга често срещана ядлива гъба в Априлци е МАСЛОВКАТА (Buletus luteus).
Шапката й отначало е кълбовидна, свързана с пънчето чрез бяло було, което по-късно се разкъсва и шапката се разтваря до плоска с малка издатина в средата. Диаметърът й достига от 5 до 12 см. Кожицата първоначално е покрита с дебела, тъмно-кафява слуз (особено при влажно време и сутрин). При сухо време кожицата е гладка и лъскава. Отделя се лесно.
При растежа на гъбата булото се разкъсва и остава да виси на пънчето като синьо-черен или тъмновиолетов пръстен. Месото е белезникаво или жълто-бяло, в зависимост от възрастта на гъбата. При разчупване не променя цвета си. То е по-плътно у младите гъби, но след откъсването й у по-старите гъби се размеква. Масловката е вкусна гъба и НЯМА ОТРОВЕН ДВОЙНИК.
Тя расте само в иглолистни гори и техните окрайнини и по планинските поляни, в младите изкуствено залесени борови гори, много често на групи, но и поединично.
Масловката е много добра за готвене, но понеже е мека и нежна, трябва да се събира и пренася внимателно, за да не се набива и разтрошава. Освен това, понеже се разваля бързо, трябва да се готви веднага след събирането й. Затова тя не е годна за сушене. Преди готвене горната кожичка на шапката трябва да се отстранява. Премахват се и тръбичките на по-старите гъби.
ПАЧИ КРАК (Cantharellus cibarius). Среща се както в широколистните, така и в иглолистните гори на Априлци из цялата планина. Тази гъба има фуниевидна форма на шапката с ръбести краища. Цветът е наситеножълт, с много приятна миризма на кайсия. Пластинките се спускат по пънчето. Месото е плътно и жълтеникаво и почти никога не червясва.
Появява се през юни до есента. Расте на групи и поединично. Става за всякаква консумация: за паниране, готвене, сушене и консервиране. З д р а в а и издръжлива гъба, лесна за разпознаване, затова е една от най-търсените от туристите гъбари. Счита се, че Пачият крак има двойник – така нареченият ЛЪЖЛИВ ПАЧИ КРАК (Cantharellus aurantiaacus), която е съвсем слабо отровна и попаднала между истински Пачи крак, само може да развали вкуса на ястието. Разликата между двете гъби е, че Лъжливият Пачи крак има истински пластинки, а не наподобяващи “бръчки” като истинската гъба.
СЪРНЕЛАТА (Lepiota procera Scopoli) се среща във всякакви гори, окрайнини, поляни и сечища. Шапките на младите гъби са продълговати и кълбести, имат вид на бухалки, а по-старите имат формата на чадър и достигат до 30 см в диаметър.
Цветът е сивокафяв с керемидообразни люспи. Месото е бяло, както и пластинките. Пънчето е стройно и високо, кухо и лесно чупливо. В основата си е луковично удебелено, а в горната си част има подвижни пръстени.
Сърнелата се появява през лятото и есента. Има приятен гъбен аромат и сладък вкус. Гъбата е най-добра за непосредствено готвене, след като се набере, и за сушене. Най-добра е панирана, по вкус съперничи на виенския шницел. Сърнелата НЯМА ОТРОВЕН ДВОЙНИК.
В Априлци се срещат и трите вида печурки –
ЛИВАДНА (Agaricus arvensis),
ПОЛСКА (Agaricus Campestre)
ГОРСКА (Agaricus silvaticus),
но най-често се намира Горската печурка, затова ще се спрем на нея.
Появява се от юли до края на октомври в окрайнините – най-вече на смърчовите гори. Шапката й е с размери от 4 до 12 см. Цветът й е светлокафяв. Отначало е звънчевидна до полукълбеста, след това става леко заоблена. Отгоре шапката е осеяна с тъмнокафяви люспици. Месото й е дебело, но ръбът на шапката е тънък. Пластините имат сиво-червеникав цвят и при допир стават тъмно карминовочервени, а след това – шоколадовокафяви. Пънчето има цилиндрична форма с удебелен долен край като бухалчица. Отначало е плътно, но скоро става кухо, с тънко кафеникаво пръстенче. Бялото месо става виненочервено, а по-късно – кафяво. Вкусът наподобява вкуса на плод. Може да се смеси единствено с Полската печурка, на която ламелите са розови, а месото є при нараняване става леко червеникаво.
Около и в Априлци се срещат още ЛЮТИВАТА МЛЕЧНИЦА (Lactarius piperatos), РИЖИКА (Lactarius deliciosus), ВИОЛЕТКА (Tricholoma nudum), КАФЯВА СЪРНЕНКА (Hidnum imbricatum), КИФЛА (Polyporus confluens), МАЙСКА ГЪБА (Tricholoma gambosum), БИСЕРНА ГЪБА (Amanita rubescens), КЛАДНИЦА (Pleurotus ostreatus), ЧЕЛЯДИНКА (Marasmius caryophylleus), ПЪРХУТКА (Borista nigroscens), ОБИКНОВЕНА ПЪНЧУШКА (Armillaria mellea), ЖЪЛТ КОРАЛ (Clavaria aurea), всички видове ГЪЛЪБКИ и други.
Но да се спрем на няколко вида от отровните гъби, които се срещат в и околностите на Априлци. Любителят гъбар трябва да ги познава отлично, за да може да разпознае добре и ядливите им двойници
Най-често в Априлци можем да срещнем:
ЧЕРВЕНАТА МУХОМОРКА (Amanita muscaria), предимно в иглолистни гори.
Появява се групово през юли до късна есен. При младите гъби шапката има звънчевидна форма, а при развитите е почти равна с диаметър от 8 до 20 см, понякога и над 25 см. Има кървавочервен до оранжево-червен цвят в зависимост от месторастенето. Шапката е покрита с бели налепи – остатъци от булото. Месото й е бяло, нежно, със сладък вкус (не го опитвайте никога!). Пластинките са широки, бели и не са заловени за пънчето. А то е също бяло и изтънено в горната си част, високо до 20 см, плътно, но в застарелите гъби – кухо. Има пръстенче под шапката. Няма волва, но в долния край на пънчето има успоредни пръстеновидни надебелявания. Гъбата е силно отровна, но не е смъртоносна. Може да се сбърка с БУЛКАТА (Amanita caesarea), но нейните пластинки, пънче и месо са жълти, а на Мухоморката – бели.
Освен това Булката расте в окрайнините на широколистните (дъбови) гори, а Мухоморката – в иглолистни. Най-опасна и смъртоносно отровна е ПАНТЕРКАТА (Amanita pantherina). Макар и не така често като Червената мухоморка, тя се среща във старопланинските гори и поляни.
Появява се през юни-юли и отново през септември до ноември. Шапката, докато гъбата е млада, е топчеста, а при старите гъби тя е периферно плоска с размери от 5 до 10 см, понякога до 15 см. На цвят е с ръждивомаслен или жълтеникаво-кафяв оттенък. Интензивността на цвета зависи от изложението на месторастенето на гъбата. Месото е бяло и не променя цвета си при разчупване. Има неприятна миризма. Пластинките са гъсто една до друга, стоят свободни и са бели.
Пънчето е стройно, гладко, бяло, кухо, високо до 15 см и дебело до 2.5 см. В основата си е удебелено. Под шапката има белезникаво разкъсано пръстенче. Гъбата е смъртоносно отровна! Симптомите на отравянето се появяват твърде късно, за да бъде предотвратено! Гъбата има много тънки отлики от БИСЕРНАТА ГЪБА, чийто отровен двойник е! Най-сериозната разлика е розовият цвят на месото на Бисерната гъба при обелване на кожицата, докато месото на Пантерката остава бяло.
Най-сигурното обаче е да не посягате към Бисерната гъба, колкото и да сте уверени в познанията си! Смъртоносно отровната ЗЕЛЕНА МУХОМОРКА (Amanita phalloides) се среща в края на юни до края на юли из априлските широколистни и иглолистни гори. Тя се появява отново през септември и октомври. Шапката у младите гъби има яйцевидна форма, обвита е с бяла ципа, а при застарелите е плоска, често вдлъбната, с размери от 6 до 12 см и масленозелен цвят. Месото е жълтеникаво, приятно на вкус (не го опитвайте в никакъв случай!). Пластинките са бели, рядко бледозеленикави, нееднакво дълги, разделени от пънчето. То е тънко от 1 до 1.2 см, бяло, понякога жълтеникаво или зеленикаво, отначало плътно, после – кухо.
Гъбата има свободно висящо пръстенче под шапката, остатък от бялата ципа, която покрива младата гъба. В долния край на пънчето има дебела, кръгла и бяла волва във вид на черупка. Тази гъба е силно смъртоносно отровна. Само една лъжица супа от Зелена мухоморка е достатъчна доза, за да умъртви човек! Най-често зелената мухоморка се бърка с печурката, но тя няма волва, а пластинките й са бледорозови, кафеникави, до почти черни при застарелите гъби. Но грешката става по-лесно при младите гъби! Тогава пластинките на печурката са сиво-бели и са близки по цвят с тези на младата мухоморка! БЯЛАТА МУХОМОРКА (Amanita verna) също може да срещнете в по-влажните места в Априцли на всички гори през юни юли и отново през септември-октомври
В ранна възраст шапката има звънчевидна форма, а по-късно е равна. Върху кожицата има плочки или други остатъци от първичното було, което не се среща при другите мухоморки! Диаметърът е от 5 до 7 см. Месото е бяло, с неприятна миризма, и не си променя цвета при натиск или разчупване. Пластинките са бели, нееднакво дълги, стоят свободно, разделени една от друга. Пънчето е равномерно дебело, високо над 8 см и кухо. Върху него има свободно висящо пръстенче.
Обикновено зарита в земята, има волва, подобна на яйчена черупка, в долния край на пънчето. Съдържайки алкалоидите фалоидин, аманитин и фалоин, гъбата е смъртоносно отровна. Може да се сбърка с Анасоновата печурка (Agaricus arvensis), Полската печурка (Agaricus campestris) и Бялата сърнела (Leucoagaricus Leucotites). Споменатите дотук ядливи и отровни гъби са най-често срещаните на Априлци, разбира се, при благоприятни условия.
Това обаче не означава, че не можем да намерим екземпляри и от други видове – ядливи, но и отровни!